* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
Малъмкината свекърва,
тя си Малъмка намрази.
Където ходи, все пита,
за някакви билки разделни,
Малъмка да си посипе,
дано я Стоян намрази,
двамата да ги раздели.
Срещнала катун цигани
и на цигани думаше:
- Цигани, братя да сте ми,
циганки, сестри да сте ми,
дано знаете, носите
някакви билки разделни.
- Знаем, бабо, носим,
от пъстър смок облекло,
от зелен гущер главата,
жив човек да си посипеш,
на пъстър смок ще се превърне.
Че се циганки сдумаха,
че й Малъмка достовка,
достовка и приятелка.
Те на Малъмка думаха:
- Малъмке, булка хубава,
нещичко ще те научим,
леглата да си размениш -
там, дето ляга млад Стоян,
на него легло да легнеш.
Туй си Малъмка направи,
тя си легла размени.
Като са легнали, сладко заспали,
Стояновата майчица,
тя си Стояна посипа.
Като се Стоян пробуди,
той на Малъмка думаше:
- Малъмке, любе Малъмке,
я стани, свещ запали,
до половина съм жив човек,
от средата надолу - пъстър смок.
Докато стане Малъмка,
Стоян из порти излезе
долу из росни ливади,
из големи грамади.
Циганки думат на Малъмка:
- Всяка сутрин ще ходиш,
по кило мляко ще носиш
тъкмо четиридесет сутрини.
Ходила Малъмка, носила,
тридесет и девет сутрини.
На четирстата сутрин,
нейната стара свекърва,
тя се с нея скарала:
- Малъмо, курво капийо,
стига ми дои кравите,
стига ми суши телците,
да ходиш в росни ливади,
да поиш диви смокове!
Малъмка жално заплака
и при Стояна отива.
Из пътя като минала
една ягодка намери,
тя си ягодка откъсна
и на Стоян занесе.
- Стояне, любе Стояне,
туй ще ми е, любе, идването...
И му ягодка подаде.
- Твоята стара майчица,
вече ми мляко не дава
да поя диви смокове!
Стоян ягодка изяде
и се на човек обърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011