* * *

Майка превръща сина си в змей

Имала мама, имала,
до два сина, до два близнака.
Двамата Радка любили,
пък майка им ги гълчала:
- Никола, синко Стояне,
недейте либи, бре, Рада,
Рада е сиромашка дъщеря,
сиромашка и говедарска,
не знае Рада да шета.
Пък ние сме хора боляри,
всеки ден гости имаме,
кой ще ги, мама, посреща,
кой ще ги, мама, изпраща?
Стоян майка си не слуша,
най си взе Стоян, бре, Рада.
Всеки ден гости имали,
посреща Рада, изпраща.
Пък тази, Радината свекърва,
тя била много лош човек,
лош човек, голям душманин.
Циганки из пътя вървяха,
тя на циганки думаше:
- Циганки черни, долни,
вие като много ходите,
вие много знаете.
Нямате ли билки, омразилки,
Рада от Стоян да отделя?
Циганки баби думаха:
- Имаме бабо, имаме,
ала ги скъпо даваме -
за два ми сини сукмана,
за два ми пъстри колана
и за две бели забрадки.
Че дава баба, наддава,
че си билките вземала.
Циганки баба думаха:
- Вземи ги, бабо, свари ги
и на зелен гущер краката,
на пъстър смок главата.
Ни в туй време, ни в онуй,
при тях бабо ще влезеш
и ще си Радка полееш -
пъстър смок Радка ще стане,
слънцето като препича,
тя ще се през праг провира.
Циганки през порти излизаха,
Радка се от вода връщаше,
циганки Радка думаха:
- Радке ле, булка хубава,
довечера, като си лягате,
местата да си смените!
Майка ти ще те полее,
пъстър смок, Радке, да станеш,
вместо тебе да полее,
нека полее сина си,
сърцето да я заболи!
Вечерта, като се мръкнало,
те си местата сменили,
легнали и си заспали.
Ни в туй време, ни в онуй
майка им в къщи влязла.
Вместо Радка да полее,
тя си поляла Стояна.
Сутринта, като се съмнало,
че се майка му надява
Стоян рано да стане -
Радка на легло да лежи...
Стоян на легло лежеше.
Сутринта, като се съмнало,
слънцето като напича,
Стоян се през врата провира.
Станал Стоян пъстър смок
и се на плета покачил,
на два се кола навивал...
Деца из пътя вървели,
те си смока замерят.
Стоян на Радка продумал:
- Вземи ме, Радке, от тука,
вземи ме, Радке, махни ме,
да не ме децата замерят.
Вземи ме, Радке, в престилка,
ти да ме, Радке, занесеш
долу в росното ливаде,
у високите канари,
у дълбоките пещери.
Там има много смоци,
при тях да ме оставиш.
Взела го Радка в престилка,
че го Радка занесла
у високите канари,
у дълбоките пещери,
там при многото смоци.
Стоян на Радка продума:
- Радке ле, булка хубава,
всяка сутрин да идеш,
на мене мляко да носиш!
Радка на Стоян думаше:
- Как ще те тебе позная -
толкова много смоци?
- Като в пещера влезеш,
наред смокове ще гледаш!
Ходила Радка, носила,
на деветата година,
че я змеица видяла
и тя на Радка думаше:
- Радке ле, булке хубава,
като си през ливади
от сам пътя, оттатък
да береш билки всякакви
и метлика, и чемерика,
и синята, Радке, тинтява!
Бери ги, Радке, свари ги,
Стояна да си полееш,
на колата, на растоките -
тогава ще Стоян оздравее!
Набрала Радка, сварила
и си Стояна поляла
на колата, на растоките.
Нали си Стоян оздравял...
Стоян на Радка думаше:
- Донеси ми, Радке, кавала,
със кавал да си засвиря,
у дома да си отида!
Радка му кавал занесла,
тръгнали да си отиват,
Стоян със кавал засвиря,
кавал му свири, говори:
- Да знаеш, мале, да знаеш,
като си у дома аз дойда,
какво ще чудо да стане!...
В рогозка ще те завия,
сред двора ще те изгоря.
Никой му свирня не разбрал,
само майка му я разбрала
и си на порти излязла,
и на Стояна думаше:
- Аз не съм, мама, виновна,
най-виновна булката,
дето сте си местата разменили.
Стоян майка си думаше:
- Не слушам, майко, молбата,
аз ще те, майко, погубя!
Та я в рогозка увил,
та я на двора изгорил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011