* * *

Майка превръща сина си в змей

Стоян си булче обича,
а майка му я мразеше,
търсеше билка разделка -
две млади да си раздели.
Срещнала черни циганки,
тя на циганки думаше:
- Циганки, сестри да ми сте,
дайте ми билка разделка,
омразна билка разделка -
две млади да си разделя.
Циганки баби думаха:
- Нямаме билка омразна,
омразна билка, разделна,
имаме билка зъминска,
ще я на огън сварите,
снаха си ще залеете!
Всемала билка зъминска
и я на огън сварила,
за вечерта я приготвя;
когато сладко ще заспят -
тя ще да залей снаха си...
Ала тъй не е станало -
Дилянка дума Стояну:
- Стояне, първо венчило,
станало й девет години,
как сме се двама събрали,
не сме си места сменяли,
таз вечер да ги смениме -
дясна ми страна изтръпва,
мъжко си чедо да кърмя...
Казали и го сторили.
Когито сладко заспали,
Стояновата майчица,
тя тихо в къщи влязала,
дур ще залей снаха си,
тя е заляла сина си,
и се назад повърнала,
легнала и си заспала.
Стоян Дилянки побутва:
- Я стани, мари, Дилянке,
я стани, свещта запали,
да видим какво й станало -
не мога да се помръдна.
Става Дилянка, запаля,
запаля свещта вощена,
видяла чудо голямо -
Стоян се в змия обърнал,
до пояс змия отровна,
нагоре змей се обръща,
ръце му - крила змейови,
глава му - глава на змейо...
Едвам й Стоян придумва:
- Диляно, булка хубава,
аз ще се вдигам оттука,
в пусти планини ще ида,
честичко ще се завръщам
на нашто лозе голямо,
под нашия орех на сянка;
когато идеш на лозе,
до орех да не дохаждаш,
детето люлка да направиш,
да не го в люлка оставяш,
да не го нещо повредя!...
Издумал Стоян, изчезнал...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011