* * *

Майка превръща сина си в змей

Живувала е Петкана,
със пръвно либе млад Стоян.
Каскандиса ги свекърва,
по гора ходи и пита:
- Горо ле, горо зелена,
по тебе шума секаква -
имаш ли шума омраза,
да си омразим Петкана,
да не живува с млад Стоян?
Гора й тио говори:
- Елено, стара свекърво,
по мене шума секаква,
на немам шума омразна -
попитай полье широко!
Елена тиом говори:
- Полье ле, полье широко,
по тебе тревки секакви -
имаш ли трева омраза,
да си омразим Петкана,
да не живува с млад Стоян?
Полье й тио говори:
- Елено, стара свекърво,
по мене тревки секакви,
на немам трева омраза.
На стани, та си отиде -
по село ходят циганки,
циганки, църни влаинки.
Всекакви тревки береа -
те имат трева омраза!
И Елена си отиде.
Циганки редом редия,
у Петканини ойдоа.
Свекърва каже Петкани:
- Снахо, убава Петкано,
я вземи стомни шарени,
па иди, вода донеси!
И Петкана я послуша,
та везе стомни шарени -
не е на вода очела,
на е зад врата стояла,
стояла, та е слушала,
какво че дума свекърва,
със тия църни циганки,
циганки, църни влаинки.
И свекърва им думаше:
- Вие по село ходите,
всекакви тревки берете -
дайте ми трева омраза,
да си омразим Петкана,
да не живува със Стоян!
Циганки й тио говоре:
- Елено, стара свекърво,
немаме трева омраза -
имаме трева зелен змей,
та ние че ти дадеме,
па че я свариш сред нощи,
сред нощи, сред полунощи,
па че полееш Петкана,
та че да стане зелен змей,
та че я махне млад Стоян.
Дали й трева зелен змей.
Петкана вода донесе,
па като дойде млад Стоян,
очели да си легая
у ладните мазета,
у високите одрове,
у шарените постилки.
Петка Стояну говоре:
- Либе Стояне, Стояне,
еве че девет години,
тая е годин десета,
ка сме се с тебе везели,
легала не сме менили -
легала да промениме!
Легни, либе, от десна стрън,
а я чем, либе - от лева.
Легна си Стоян, заспа си -
Петкани сън не доожда.
Кога е било сред нощи,
сред нощи, сред полунощи,
свекърва врати отвори,
та да поляе Петкана -
она поляла млад Стоян.
Кога се утро съмнало -
до половина млад Стоян,
от половина зелен змей!
И Петкана е станала,
та е у къщи очела,
па на свекърва говоре:
- Я ела, мале, да видиш -
до половина млад Стоян,
от половина зелен змей!
Мякя се чу дом учуди.
Стоян Петкани говоре:
- Либе, хубава Петкано,
че ли ме, либе, послушаш -
девет години, Петкано,
главата да си не миеш,
дреите да си не мениш!
Та па ме, либе, запрегни
у твои свилни скутеве,
та да ме, либе, занесеш
у тая гора зелена,
през високите вършища,
у дълбоките долища,
код зелените змейчета.
Там девет годин че седим,
че стане годин десета,
ти че си глава умиеш
и бело че се премениш;
че пойдат моми ягоди,
и ти чеш, либе, да пойдеш;
моми ягоди че берат,
тизе код мене че дойдеш,
у скути че ме запретнеш,
па че ме дома занесеш,
па че на мама да окнеш:
"Я ела, мале, ягоди!"
Я че низ скуто да рипнем,
очите да й изпием -
она че стане змеица,
я че си станем млад Стоян...
И Петкана го послуша,
та го у скути запрегна
и го занесе, занесе
у тая гора зелена,
през високите вършища,
у дълбоките долища,
код зелените змейчета.
Па девет годин поседе,
главата не си миеше,
дреите не си менеше.
Настана годин десета,
че беше бела събота,
Петкана рано ранила,
та си е глава измила
и се у бело премени;
че беше света неделя,
пойдоа моми ягоди.
Петкана зела кошница,
та е със моми очела;
моми ягоди набраха,
Петкана Стоян запрегна,
у нойни свилни скутове,
па си го дома занесе,
па на свекърва изока:
- Я ела, мале, ягоди!
Стоян низ скуто изрипна -
на макя очи изпило!
Стоян си стана млад Стоян,
макя му стана зелен змей.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011