* * *

Майка превръща сина си в змей

Де са е чуло, видяло
свекърва снаха да мрази,
кат Петранкината свекърва!
Че я мразела, мразела
и тя тръгнала да търси,
да търси билки разделки.
Ходила и намерила,
в ново ги гърне турила,
с червен ги парцал прикрила,
че ги варила, варила,
във люлката ги турила, (2)
във люлката при детето.
Петранка крави доеше,
Стоян теленца лъчеше.
Петранка дума на Стоян:
- Стояне, пръвна пръвнино,
Стояне, пръвно венчило,
за мене кат не ти мило,
детето не ти ли мило,
иди го, холам, залюляй!
Стоян Петранка послуша,
при детето отиде
и си детето залюля,
наведе, та го целуна.
Че стана Стоян, Стоене,
от пас нагоре млад змейо,
от пас надолу пъстър смок,
че се повлече, повлече,
по калдаръмо пълзеше
и на Петранка думаше:
- Петранке, холам, Петранке,
яз ю гората отивам,
ти да ми носиш, Петранке,
до четирисе сутрини
прясно ми мляко да носиш.
Като те видя, Петранке,
кат ти със уста изсвиря,
кат ти с опашка изплющя,
долу бакърче да слагаш,
назад, Петранке, да бягаш.
Че му носяла, носяла
до четирисе сутрини.
На четириста сутрина
и тя при него отишла,
млада змейница станала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011