* * *

Майка превръща сина си в змей

Циганки ходят из село,
из село, по сокаците,
баба циганки думаше:
- Циганки, черни омразни,
вий, като много ходите,
трябва и много да знаете...
Знайте ли билки- омразилки,
вий да мий, баба, дадете?
- Знаеме, бабо, знаеме
и ще ти, бабо, дадем,
от зелен гущер краката
и от смок съблекло.
- Аз ще ви, баба, декисам
с нова риза и нов сукман.
- Ти, бабо, ще ги посчукаш
и когото мразиш -
насън ще го посипеш.
Радка за вода ходила
и на циганки думала:
- Циганки, черни омразни,
коя ли къща обрахте,
коя ли душа вземахте?
Циганки думат на Радка:
- Нито сме къща обрали,
нито сме душа вземали.
Нам ни ги даде Радке ле,
твоята стара свекърва,
Стояновата майчица.
Довечера, Радке, заръча
местата да си смените.
Дето си ляга млад Стоян -
там ти, Радке, да легнеш.
Вечерта, кат се е мръкнало,
Радка Стояну думаше:
- Станало й девет години,
откак сме се вземали,
местата не сме си менили,
дай сега да ги меним.
Отдето ляга млад Стоян,
там легна Радка и заспа.
Стояновта майчица,
посред нощ влиза и запосипва.
Като до пояс стигнала,
сина си Стоян познала.
Петлите пеят, повтарят,
Стоян на Радка думаше:
- Стани ми огън наклади,
че ми е, Радке, студено.
Да не се, Радке, уплашиш -
половината съм млад Стоян,
от половина - пъстър смок.
Радка телците доила,
шест месеца мляко носила
в чевиеви ливади,
при змейове големи.
Стоян на Радка думаше:
- Дай да те, Радке, целуна,
целуна, либе, по чело,
по чело, между очите.
Радка Стояну думаше:
- Ази се, либе, страхувам.
Най ще ти донеса Иванчо,
твоето дете мъничко,
него в чело да целунеш...
Занесла Радка Иванчо.
Като го Стоян целува,
Иванчо става пъстър смок,
а Стоян става млад Стоян.
Стоян си у тях отива,
майка в рогозки увива,
с катран я черен залива.
Стоян майци си думаше:
- Я гори, мамо, я гори,
както аз, мамо, горях
цели ми шест месеца!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011