|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка превръща сина си в змей
Димитровата майчица,
Калудкината свекърва,
тя на Калудка думаше:
- Калудке, булка хубава,
я стани, булка, я стани,
сега си доди Димитър,
прясна си вода донеси.
Че стана булка Калудка,
че се хубаво премени,
сключила й бели бакъри,
за прясна вода отиде.
Калудка от вратник излиза,
циганки в вратник улизат.
Калудкината свекърва,
Димитровата майчица,
тя на циганки думаше:
- Циганки, черни катунки,
имате ли билки омразни,
омразни билки, отровни,
булката да си разделим,
от Димитър да я разделим?
Циганки баба думаха:
- Нямаме билки омразни,
имаме зъмски кокали.
Че ги й свекърва й вземала.
Циганки от двора излизат,
Калудка в двора улезе,
циганки думат Калудка:
- Калудке, булка хубава,
твоята стара свекърва,
вземала зъмски кокали -
магия за омразия.
Довечера кат си лягате,
местата да си смените.
Вечерта, като мръкнало,
Калудка Димитре думаше:
- Любе Димитре, Димитре,
да си местата смениме,
доста е време станало,
лоши сънюве сънувам.
Сутринта, като се й съмнало,
слънцето трепти изгрява,
Димитър прага изпълзява
и на майка си думаше:
- Гледай ме, мамо, гледай ме,
из тези пусти чукари...
Невестино, Карнобатско; трапезна (СбНУ 59/1994, № 362 - "Димитровата
майчица - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|