* * *

Майка превръща сина си в змей

Стоян на Датка думаше:
- Датке ле, булко хубава,
нещо ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
отдето дойда, Датке ма,
все те, Датке, заварвам,
я плачеш, я си плакала.
Дали си гола и боса,
дали си гладна и жадна,
или те гонят, Датке ма,
бирници, мои длъжници?
Датка Стояна думаше:
- Добре ме, холан, попита,
правичко ще ти обадя.
Нито съм гола и боса,
нито съм гладна и жадна,
нито ме гонят, Стояне,
бирници, твои длъжници.
Въз село има цигани,
цигани голи и боси.
Снощи за вода отивах,
край колибите преминах -
майка ти при тях седеше
и на цигани думаше:
"Циганки, сестри да ми сте,
нещичко ще ви попитам -
знайте ли билки омразни,
омразни, та па разделни,
да си булката полея?"
Цигани думат: "Бабичко,
ний ще ти билки дадеме
да я, бабичко, полееш
в събота срещу неделя!"...
Стоян на Датка думаше:
- Не бой се, Датке, не бой се,
местата ще си разменим.
Като ги майка му поляла,
сутринта, като станали,
какво Датка му да види,
Стоян ми й станал пъстър змей -
до половина жив челяк,
до половина - пъстър змей.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011