* * *

Майка превръща сина си в змей

Мама на Стоян думаше:
- Не ходи, мама, за Петкана,
аз не ща, мама, Петкана,
тя е сиромашко чедо.
Вземи, мама, Маринка,
че е попска дъщеря.
Стоян си мама не слуша,
той си Петкана взема -
проводи, дадоха му я.
Дигнали сватба голяма.
Кат'се сватба минала,
минаха дор два-три месеца,
Стояновата майчица,
Петканината свекърва,
тя е била голям душманин.
Циганки из село ходеха
и си у Петкани отидоха.
Петкана, булка хубава,
тя си за вода отиваше.
Циганки в порти срещнала
и на циганки думаше:
- Циганки черни, омразни,
вървете, не блейте.
Аз имам стара свекърва,
тя е за вас питала.
Петкана за вода отиде,
циганки вкъщи влязоха.
Баба циганки думаше:
- Циганки черни, омразни,
като много ходите,
ходите, още знаете,
имате ли билки разделки,
да отделим Петкана от Стояна?
Циганки думат баба:
- Имаме, бабо, имаме,
ала ги скъпо даваме -
две ми престилки корени
и два ми сини сукмана,
и две ризи ленени, копринени.
Давала баба, давала,
давала и от Петканините.
Циганки думат на баба:
- Билките ще свариш
у гърне наглечосано,
у къща запустелница.
Среднощ, га петлите пропеят,
тогаз Петкана ще полееш.
Какви ми бяха билките -
на умряла жена от косата,
и на силна змия главата.
Кат'са циганки излизали,
Петкана на порти срещнали
и на Петкана казали:
- Довечера, Стоян кат'дойде,
ще си смените местата -
ти ще легнеш отдясно,
а той ще легне отляво.
Вечерта, Стоян кат'дойде,
Петкана му е казала:
- Стояне, либе Стояне,
тази вечер местата ще си сменим.
Стоян си легна отляво,
Петкана легна отдясно.
Майка му билки варила,
кога петли пропели,
майка вместо Петкана да полее,
тя си поляла син Стоян.
Слънцето си изгрява,
станал Стоян пъстър змей.
Стоян се през праг провлача,
кучета по него лаеха,
децата го замеряха.
Стоян Петкана думаше:
- Сбери престилка, вземи ме,
в росно ливаде занес ме.
Да не ме замерят децата,
да не ме лаят кучетата.
Кравите да си издоиш,
и мляко да ми донасяш.
Девет ми дена давала,
на десетия, сутринта,
Стояновата майка
на Петкана думаше:
- Петкано, черна вещицо,
не ми кравите суши!
Петкана ревна и тръгна
и при Стоян отиде,
мляко му не занесла.
Циганки Петкана срещнали,
че й билки разделки дадоха,
да си Стоян полее,
да стане Стоян пак млад Стоян.
Кат'се Стоян изцерил,
с медни ми кавал засвири
и си у тях отиде.
Девет крави ялови заколи,
девет села покани.
Майка си в рогозка зави
и я с огън запали.
Кравите сготвили,
три дена яли и пили,
и майка му им светела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011