* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
Малъмкината свекърва,
вредом по света ходила,
де кого види и срещне
и все за билки питаше.
Всякакви билки, оставни
да си Стояна отдели
от негова булка Малъмка.
Срещнала голи цигани.
Тя на цигани думаше:
- Цигани, вие да ми сте
и вий, циганки, две сестри.
Имате ли билки разделни,
разделни билки, оставни?
Циганки думат бабичку:
- Имаме, бабо, носим го,
ала е, бабо, скъпичко.
От пъстър смок главата,
от жива змия съблекло,
от зелен гущер краката.
Вземала баба, купила.
Цигани срещат Малъмка
и на Малъмка казали:
- Малъмке, булке хубава,
как сте се със Стоян събрали
не сте си места менили,
таз вечер да ги мените!
Че си местата менили.
Стояновата майчица
посред нощ е отишла.
Както са сладко заспали,
Стояна с билки насоли.
Сутринта, кат се е съмнало,
Стоян Малъмке думаше:
- Я стани, булке Малъмке,
да не се, мари, уплашиш.
Да станеш, да ме заведеш
долу ми в росно ливаде,
във големите грамади,
дето са пъстри змейове,
змейове, още змейкини.
Малъмке, булке хубава,
кравите да си издоиш,
млякото да ми донасяш
четирисе сутрини.
Трийсе и девет сутрини
носила Малъмка млякото,
на четириста сутрина,
Малъмкината свекърва,
тя на Малъмка думаше:
- Малъмке, курво мъстийо,
като ми доиш кравите,
къде ми даваш млякото?!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011