* * *

Майка превръща сина си в змей

Три циганки по села ходеха,
по села и по градове.
Че са си у Петканини отишли,
Петкана гьо дом нямаше.
Петканина стара свекърва,
тя си е много дяволита,
тя си циганки попита:
- Циганки, черни катунки,
като по села ходите,
по села и по градове,
да знаете трева - разтрева,
да знаете трева смокова,
смокова трева, разделна,
да си разделим Петкана,
Петкана от Стояна?
Че девет години, откак се ожениха,
от сърце рожба си нямат.
Циганки си тревата дали
и си на баба казали
какво с нея да прави,
как да си тревата свари
и местата да им напръска,
а тя ги даром дарила -
Стоянова риза венчална.
Кога си на порти излезли,
те си Петкана срещнали.
Петкана, млада невеста,
бистра си вода носеше
у тия ведра ковани.
Циганки Петкани продумаха:
- Петкано, бяла Петкано,
я ни подай водица
с тая златна чашица,
от тия ведра ковани.
Като са се с вода напили,
они си на Петкана казали:
- Твоя свекърва много дяволита,
ние сме й дали трева смокова,
трева смокова, разделна,
тебе от Стояна да раздели.
Че девет години откакто сте се женили,
рожба от сърце си нямате.
Кога ще да бъде млада неделя,
тя ще тревата да свари
и твоето место ще напръска.
А вие да си местата смените -
къде лежал Стояна,
там да легне бяла Петкана.
Когато е била млада неделя,
Петкана Стояну продума:
- Любе Стояне, Стояне,
девет години откак сме се женили,
местата си още на сме менили.
Хайде сега местата да си сменим.
Кога се сутринта съмна,
Стоян се на змей превърна
и с човешки глас проговори:
- Либе Петкано, Петкано,
я ме завий в бели скутове,
па ме занеси, Петкано,
у бащини росни ливади, (2)
у големи грамади.
Четирдесет сутрини Петкана
му е мляко нисила
и си е Стояна поила.
Четирестата сутрин
всякакви билки е сбрала
и Стояна окъпала,
Стоян си се на човек превърна.
Кога си дом дойде,
той си майка попита:
- Мамо ле, стара майчице,
какво искаш от мене -
на свещ ли да ми светиш
или на диван да ми стоиш?
Стоян си родата посъбра,
закла крава ялова,
изкара бъчви с вино.
Седнаха всички да ядат,
да ядат и да пият.
А майка му тогаз рекла,
че иска на свещ да му свети,
Стоян я с катран намаза,
намаза и я запали.
Докато са яли и пили,
она е на свещ светила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011