* * *

Майка превръща сина си в змей

Маламкината свекърва,
Стояновата майчица,
колко е била лош челяк,
лош челяк, голям душманин.
Де кого срещне, я стигне,
всеки за билки питаше,
за омразни билки, разделни.
Че срещна голи цигани
и на цигани думаше:
- Цигани, братя да ми сте,
циганки, сестри да ми сте,
нещо ща да ви попитам,
вий право да ми кажете,
кажете, да не лъжете.
Знаете ли билки разделни,
разделки билки омразни,
Маламка да си посипя
да моя Стоян намрази,
намрази да я остави?
Цигани лелчо думаха:
- Знаеме, лелчо, носиме
всякакви билки разделни,
разделни билки, омразни,
от жива зъймя съблекло
и от пъстър смок главата,
само да идеш, да посипеш.
Че си е взела мама им
от зъймя съблекло
и от пъстър смок главата,
да иде да си посипе
найна си снаха Маламка.
Стоян Маламки думаше:
- Маламо, либе Маламо,
как сме се, либе, събрали,
легла не сме си менили,
я хайде да се мениме,
сладичко да си поспиме.
Като вечерта мръкнало,
че си леглата менили,
менили и още легнали,
легнали, сладко заспали.
Стояновата майчица,
тя си ключове открадна
да иде, да я посипе,
че не получи Маламка,
най получила Стояна,
на пръв сън го посипала.
Стоян от сън се събуди,
че се през прага извлече
и на Маламка думаше:
- Маламке, либе Маламо,
до половина съм жив челяк,
от половин съм пъстър смок;
често, Маламке, дохождай
в Драганските пещери,
прясно си мляко донасяй,
донасяй, да ме нахраняй.
Често честила Маламка
в Драганските пещери,
прясно му мляко носила,
носила, да го нахранила.
Маламкината свекърва,
тя каил не е станала,
че на Маламка думаше:
- Маламо, курво кахтийо,
като ми доиш кравите,
къде ми вдяваш млякото,
за вино ли го продаваш
или за люта ракия?!
Маламка дума Стояно:
- Стояне, либе Стояне,
мен ми се, либе, додея,
от твоя стара майчица,
мене ми рече мама ти:
"Маламо, курво кахтийо,
като ми доиш кравите,
къде ми вдяваш млякото,
за вино ли го продаваш,
или за люта ракия?"...
Стоян Маламки думаше:
- Маламке, либе Маламо,
иди на мама да кажеш
да дойде, сама при мене,
да дойде, да ме погледне
в какви съм пусти грамади,
в Драганските пещери,
на какво син й прилича!
А Стоянова майчица,
като отиде въз него
в Драганските пещери,
Стояна да си нагледа,
буен си вятър повея,
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
майно ле, да се провалиш,
провалиш и още просениш!
Я ме виж, мамо, погледай,
я питай, та ме изцери,
до половин съм жив челяк,
от половин съм пъстър смок.
Защо ме, мамо, посипа?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011