* * *

Майка превръща сина си в змей

Коя е майка душманка,
като Стояновата майчица.
Къде ходила, питала -
по турци и по българи.
Из село ходят циганки,
циганки - черни катунки,
от къща, мамо, на къща.
Стояновата майчица,
тя си на прага седеше,
на Стоян риза шиеше
и за Стоян плачеше.
Циганки на баба думаха:
- Защо си шиеш и плачеш?
Баба на циганки думаше:
- Циганки, сестри да сте ми,
имате ли билки разделни,
разделни, билки омразни,
да си полея Петкана,
да я намрази млад Стоян?
Циганки на баба думаха:
- Не знаем билки разделни,
разделни, билки омразни,
най знаем билки поливки.
Я вземи, бабо, я вземи,
на зелен гущер главата
и на пъстър смок сърцето,
на люта змия главата;
та ги, бабо, свари,
та си полей Петкана.
Петкана тъче у мазаня,
циганки думат на Петкана:
- Довечера, като легнете,
местата да си смените -
ти легни на Стояновото,
Стоян да легне на твоето.
Когато настана вечер,
мама поля Стояна.
Когато стана сутрин,
да стане Стоян - не става,
та го отви Петкана.
То не било млад Стоян,
ами ми бил пъстър смок.
Петкана врата отваря,
той се към прага навлича,
глава си в дръвник завлича.
Комшийки думат на Петкана:
- Вземи Стоян оттук,
да не ни мори кокошките,
да не ни плаши децата!
Стоян на Петкана думаше:
- Петкано, булка хубава!
Я впрегни брези биволи
и тури ритли дъсчени,
та ме, Петкано, натовари,
та ме, Петкано, закарай
в бащини росни ливади,
в големите грамади.
Ката сутрина идвай
и ми пресначец донасяй...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011