* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
Петкани върла душманка,
къде ходила, питала
де има биле омайно,
омайно биле, разделно.
Срещу й идат циганки,
свекърва пита циганки:
- Циганки, черни манафки,
като из село ходите,
низ село и низ селата,
знаете ли всичко всекъде,
знаете ли биле омайно,
омайно биле, разделно?
- Знаеме, бабо, носиме,
ама го скъпо даваме -
за девет бели погачи,
за девет бели грошове,
за една риза ленена,
за един китен рованик.
- Всичко ви давам, сестрици,
само ми дайте билето,
да си омразя Петкана,
от мили сина Стояна.
- Я на ти, бабо, билето,
но да го вариш, бабо ма,
във къща напустеница,
във гърне неопалено,
със речна вода студена.
Па да си, бабо, полееш,
твоята снаха Петкана,
та ще я, бабо, омразиш,
от твоя сина Стояна.
Като низ къщи излеле,
срещу им иде Петкана
със бели менци на рамо.
Петкана умна, разумна,
сторила место да минат,
да минат чери манафки.
Циганки думат цигански:
- Колко е умна, разумна,
я хайде да й кажеме,
нейната стара свекърва
каква е кучка проклета -
че взе тя биле омайно,
омайно биле, разделно.
Я слушай, булка Петкано,
ако си легаш отдесно,
таз вечер легни отлево.
Петкана нищо не рече,
всичко направи и стори,
какво й рекли циганки.
Нейната стара свекърва,
чекала, та са заспале,
па е със биле влезнала,
та е Петкана поляла.
Не била булка Петкана,
най било сина Стояна.
Сутринта, като станали -
половин Стоян шарен змей!...
Кога на двора излязъл,
кокошки крекат и бегат,
кучета лаят и вият...
Петканината свекърва,
викнала, та заплакала:
- Какво е чудо станало,
та си Стояна направих,
половин Стоян шарен змей!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011