* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
Петкани върла душманка,
всякъде ходи да пита,
да найди биле омразно,
омразно биле, разделно,
да си Петкана отдели
от нейна сина Стояна.
Петкана за вода отива,
Петкана за вода отива,
циганки у тях улизат.
Нейната стара свекърва,
тя на циганки думаше:
- Циганки, сестри да сте ми,
щото искате да ви дам,
дайте ми биле омразно,
омразно биле, разделно,
да си Петкана отделя
от мой синка Стояна.
- Имаме билки, имаме,
ала ги скъпо даваме.
За една шепа жълтици,
за една риза ленена,
за един китен рованик -
Стояновата венчалка!
Дали й биле омразно -
от мъртва жена косата,
от усойница главата,
синята бяла тинтява, (2)
и жълтата комунига.
Да ги свари посред нощ
у гърне необженено
със вода ненаречена
и гола гологлава
да си полее Петкана.
Циганки, като излизат,
Петкана иде от вода.
Тя се на пътя поспряла,
циганки да си отминат.
Петкана дума циганки:
- Циганки, сестри да сте ми,
щото искате, ще ви дам,
само ми, само кажете, (2)
отде си взехте таз ризка
и този китен рованик?
Циганки думат Петкана:
- Даде ги твойта свекърва,
че си взе билки омразни
да те, Петкано, раздели
с нейния сина Стояна!
Това ще бъде в събота,
в събота срещу неделя.
Ти ако лягаш отляво,
а си ти легни отдясно, (2)
та вместо тебе да полей,
да си полее Стояна.
Вечерта, кат се й мръкнало,
Петкана дума Стояна:
- Стояне, либе Стояне,
станало й девет години,
както се й двама събрали,
все аз си лягам отляво,
сега ще легна отдясно,
че ме страната заболя.
Стояновата майчица
станала рано през ноща,
та си поляла Стояна.
Петкана, булка хубава,
сутринта, като й станала,
по двори ходи и шета.
Петкана крави доеше,
хората идат от черква
и за Стояня питаха:
- Къде е Стоян питропче,
да доди, черкви да отвори?!
Кога Петкана излязла
и при Стояна отиде,
какво Петкана да види.
Като й чергата махнала,
до половина - млад Стоян,
от половина - шарен змей.
Тя го на ръце взимала
и го на двора изнесла.
Кокошки крякат под него,
кучета лаят по него.
Стоян Петкана думше:
- Петкано, либе Петкано,
че ме на кола натвари,
че ме в ливади занеси,
да се хората не плашат.
Па ката заран дохождай, (2)
па котел мляко донасяй!
Петкана, булка хубава,
всяка заран ходила,
по котел мляко носила.
Стоян Петкана думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
либи ме мома змеица,
либи ме и ще ме вземе!...
Петкана сълзи порони,
среща й идат циганки,
тя си циганки молеше:
- Дайте ми биле омразно,
че Стоян стана пъстър змей
и го змеица залюби,
от нея да го отървем!
Циганки, черни катунки,
дали й биле омразно, (2)
синята бяла тинтява
и жълтата комунига.
И на Петкана думаха:
- Да ги овариш, Петкано,
и да полееш Стояна.
Колкото й хубав млад Стоян, (2)
още по-хубав ще стане!
Петкана, булка хубава,
тя си Стояна поляла,
колкото и хубав млад Стоян,
още по-хубав е станал.
Че се за ръце хванали
и си у тях си отишли.
Стоян Петкана думаше:
- Замеси пещи хлябови,
да колим крави ялови!
Покани Стоян селяни
да ядат, още да пият,
че хванал Стоян майки си,
че я в рогозка загънал
и я с катран намазал, (2)
а че я Стоян подпали.
Три дни й горяла и трептяла,
гостите яли и пили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011