* * *

Майка превръща сина си в змей

Цигани ходят из село,
на кръст селото обхождат.
Циганки черни катунки,
у Петранкини отишле.
Петкана на двор си беше,
биринджик платно тъчеше,
бързаше да го отреже.
Циганки Петрани думаха:
- Петкано, булка хубава,
стани ни, мари, дикисай,
че бързаме да си идем,
че си ни плачат дечата.
Петкана дума циганки:
- Не можа да ви дикисам,
че бързам да си отрежа,
аз имам стара свекърва,
тя ще да си ви дикиса.
Циганки в къщи отишле
и на бабата думаа:
- Стани ни, бабо, дикисай,
че бързаме да си идем,
че си ни плачат дечата.
Баба циганки продума:
- Аз ща ви, баби, дикисам,
ма нещо ще ви попитам -
имам си крава ялова,
девет години се води,
води се, не завожда се,
нито се крава завожда,
нито я бикът оставя.
Знайте ли билки, корени,
корени, билки разделни,
разделни билки, омразни,
дано я бикът остави?
Циганки баби думаха:
- Имаме билки разделни,
разделни билки, омразни,
ала ги скъпо даваме,
за един китен ръваник
и една риза ленена,
ленена и копринена.
Бабичка дума циганки:
- Да ще ви китен ръваник,
да ще ви риза ленена,
ленена и копринена.
Циганки билки вадоха,
билки омразни, разделни
и на бабичка думаха:
- Да станеш, бабо, по луна,
та да си вариш билките,
билки омразни, разделни,
па да полееш кравата,
тъй ща я бикът остави.
Даде им баба, даде им,
даде им китен ръваник
и една риза ленена,
ленена и копринена.
Таман ги баба изпрати,
циганки, черни катунки,
тий при Петкана отишли
и на Петкана думаха:
- Петкано, булка хубава,
девет години сте сбрани,
легла си не сте менили,
сега да си ги мените!
И циганки си отишли.
Петкана платно отряза,
стана вечеря да шъта.
Всичко Петкана ошъта,
седнали да си вечерят,
отиват да си нощуват,
Петкана дума Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
девет години как сме венчани,
легло си не сме менили,
сега ще да го смениме...
Стоян Петкана послуша,
па си леглата менили,
легнали и са заспали.
Майка им нощта шътала
да свари билки разделни,
разделни, билки омразни,
та да полее Петкана.
Не е поляла Петкана,
най е поляла Стояна.
Като видяла майка му,
че не поляла Петкана,
а е поляла Стояна,
тя си навънка излязла
и си билките хвърлила.
Кога е било заранта,
що да си види Петкана,
до половинта млад Стоян,
от половинта шарен смок.
Петкана го вън изнесе,
кокошки къркат и бягат,
кучета лаят, навалят,
хора в черкова отиват,
всеки към Стояна гледа.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
хайде ме, либе, заведи,
в бащино росно ливаде,
във големите грамади,
при шарените смокове. -
Петкана го е завела,
па го в грамади остави.
Стоян Петкани думаше:
- Всяка заран да доходяш
и преснак да ми донасяш.
Ходила Петкана, носила.
Стояновата майчица,
тя на Петкана думаше:
- Петкано, булка хубава,
стига ми дои кравите,
стига ми суши телците,
да поиш смокове шарени!
Петкани хатър остана,
па при Стояна отиде
и на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
до сега съм доходяла,
доходяла, преснак носила,
от сега не ще доваждам,
щот ми се кара майка ти,
да й не доя кравите,
да й не суша телците,
да си не поя смокове,
в бащино росно ливаде,
във големите грамади...
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
днес петък, утре събота,
в други ден - света неделя.
Ти стани рано в неделя
да търсиш, либе, ягода,
ягода, либе, ялова,
че мен ще, либе, успенят,
за зъймя, за златоглава.
Петкана се назад върнала.
Мина се петък, събота,
в неделя рано станала,
станала рано по роса,
из орниците да иде,
да търси ягода ялова.
Търсила и намерила,
и на Стояна занесла.
Стоян ягода изяде,
та па си стана млад Стоян,
па се двама прегърнали,
па са си у тях отишли.
Стоян майци си думаше:
- Майно ле, мила и драга,
нещичко ще те попитам,
правичко да си кажеш -
диван ли ще ми постоиш,
или свещ ще ми посветиш?
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
стара съм аз, остаряла,
не можа диван да стоя,
ами ще ти свещ посветя.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
голямо ще гости сберем,
замеси тесто кисело,
опечи топли хлябове,
девет ще овна да колим
и девет бъчви със вино,
десета бъчва с ракия,
че ще селото калесам.
Послушала го й Петкана,
замеси тесто кисело,
опече топли хлябове,
заклали девет овена,
и девет бъчви със вино,
десета бъчва с ракия,
па си село калесаха,
събра са гости голямо,
Стоян рогозка намаза,
намаза я с катран черен,
па е майка си той увил,
увил я и я запалил.
Три дни са гости гуляли,
три дни си е тя горяла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011