* * *

Майка превръща сина си в змей

Никола Радки думаше:
- Радке ле, първо венчене,
отде как ида и дойда,
все те плакала намярвам,
я плачеш, я си плакала.
Какво ти й, Радке, да плачеш -
дали си гладна и жадна,
или си гола и боса?
Радка Никола думаше:
- Никола, първо венчене,
нито съм гладна и жадна,
нито съм гола и боса...
Снощи за вода отидох,
че срещнах голи циганки:
"Булке ле, Николице ле,
върни се да ни дикисаш!"
Пък аз им рекох, Никола:
"Аз имам стара свекърва -
идете да ви дикиса!"
Ходих, Никола, върнах се,
че на вратата поседях,
поседях, мама послушах.
Мама циганки думаше:
"Циганки, голи и боси,
вий знайте билки всякакви,
омразни билки, разделни.
Дайте ми билка омразна,
омразна билка, разделна,
булката да си посипя,
Никола да я омрази,
че се с Никола обичат!"
Циганките й думаха:
"Бабо льо, стара бабо льо,
нямаме билки омразни,
имаме билки разделни -
булката да си посипеш,
на пъстра зъмя да стане..."
Никола Радки думаше:
- Радке ле, първо венчене,
туй ли се, Радке, кахъриш?
Ти легни на мойто място,
пък аз на твойто ще легна -
нека ме мама посипе,
пък аз пъстър смок да стана!...
Легнали, та са заспали,
че го майка му посипа.
Никола Радки думаше:
- Радке ле, първо венчене,
стани ме, Радке, погледай,
на що съм, на какво мязам -
от полвината пъстър смок,
от полвината жув челяк!
И се през прага привлича,
че се в грамади завлече,
и си на Радка заръча:
- Радке ле, първо венчене,
често при мене да идваш,
пресначец да ми донасяш!
И Радка беше ходила -
често в грамади ходеше,
и му пресначец носеше,
до четирсе сутрини...
И той се от душа отдели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011