* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
нали й била лош човек,
лош човек, голям душманин.
Срещнала е катун цигани
и на цигани думаше:
- Цигани, братя да сте ми,
циганки, сестри да сте ми,
ако ли билки носите,
някакви билки омразни,
билки омразни, разделни,
Маламка да си посипя,
да но я Стоян намрази,
намрази още остави.
- Имаме, бабо, носим ги -
на пъстър смок люспите,
на зелен гущер главата.
Вечерта, като си легнали,
Маламка и Стоян,
Маламка на Стоян продума:
- Тази вечер ще си, Стояне,
местата разменим..
Таман са сладко заспали,
като отишла мама му,
мама му да ги посипва
и си Стояна посипала.
Заранта, като са станали,
не стана Стоян жив човек,
ами се през прага привлече,
Стоян - пъстър смок...
Та отиде долу в ливади,
в големите грамади.
Маламка, булка хубава,
всяка му заран ходеше,
прясно му мляко носеше.
Свекърва й се караше:
- Стига ми суши кравата,
къде ми носиш млякото?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011