|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка превръща сина си в змей
Налъмкината свекърва,
тя си Налъмка помрази,
помрази, та я замрази.
Грабнала й хурка махалка,
че ми й на пътя излязала,
на пътя, на кръстопътя,
отдолу идат циганки,
циганки, бре, катунарки.
Баба циганки думаше:
- Циганки, бре, катунарки,
вий като много ходите,
ходите много и знайте,
знайте ли билки сякакви,
билки сякакви раздельни,
да разделите Стояна,
Стояна от булка Налъмка?
Циганки баби думаа:
- Знайме ги, бабо, знайме ги,
знайме ги, бабо, и носим.
Баба си билки откупи
и те бабо льо думаха:
- Д'вечера, га замрачи,
билките да си увариш,
там, дето ляга Налъмка,
мястото ще си проръсиш.
Тя си билките зимала
и тръгна баба, замина.
Циганки, катунарките,
и тий си у тях отишли,
като у Налъмкини отишли,
тий си Налъмка думаха:
- Налъмке, булка хубава,
(...)
Красимир, Провадийско; на моабет и субат (СбНУ 63/2007, № 756);
недовършена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|