* * *

Майка превръща сина си в змей

- Циганки, море, циганки,
циганки, три черни катунки,
като сте, море, редом редили
по села и по градове,
йо(дили) ли сте, море, ю назе,
при мойта стара свекърва,
какви ви, море, дарове дарува?
Циганки по цигански погледнали,
по цигански си продумали.
Първата дума и говори:
- Петкано ле, млада невесто,
като ни питаш, ще кажем:
йодихме, море, ю вазе,
при твойта, море, стара свекърва.
Добри ни дари дарува -
по една, море, прека престилка,
по една риза свилена
и по една жълта жълтица.
Но сме й дали, Петкано,
върли, Петкано, магии,
магии, треви змейовни,
вазе със Стоян да ви раздели,
че не си, Петкано, рожба имала.
Но довечера, кат си легнете,
а ти на Стоян да кажеш
леглото да си промените,
дано ви Господ рожба я даде!
Вечерта, кат се стъмнило,
Петкана на Стоян говори:
- Стояне, либе Стояне,
девет години станаха,
легло не сме променили,
я тая вечер, либе Стояне,
леглото да си промениме,
дано ми, олам море, Господ рожба я даде!
Стоян Петкана, море, послуша
и са си легло променили.
Мина се малко, не много,
мина се, море, малко, не много,
сред нощ като е станало,
майка му е станала,
треви змейовни, море, сварила,
в стаята при Петкана влезнала,
вместо да полее Петкана,
тя си е сина Стояна поляла!
Мина се малко, не много,
сутринта, кат се съмнало,
заплака Петкана, зареди:
- Я ставай, либе Стояне, я ставай
да видиш чудо големо -
половината си, либе, на човек,
половината си, либе, на змей!
Стоян Петкана говори:
- Не бой се, либе Петкано,
в прека престилка ме вземи,
чичино грамаде занеси,
там ще ме, либе, йоставиш,
там ще ми, либе, донасяш
по едно черно гърне със млеко!
Ходила Петкана, що ходила,
цели ми девет години.
Една сутрин, като тръгнала,
сива смокина я срещна
и на Петкана говори:
- Петкано ле, млада невесто,
я се надире повърни,
днеска Стоян ще сгодяваме.
Заплака Петкана, зажали
и при Стояна отива.
Стоян Петкана говори:
- Либе ле, либе Петкано,
защо толко жално ми плачеш?
Петкана на Стоян говори:
- Стояне, либе Стояне,
сива смокина ме срещна,
па си ми, море, дума дума, говори -
надире да се повърнем,
че днеска, либе, щели да те сгодят.
Стоян Петкана говори:
- Не бой се, либе Петкано,
я ме у прека престилка ти земи,
в чистото брашно ме отнеси,
там ще ме, либе, йоставиш,
па майка ми ще накараш
да вземе, Петкано, да вземе
чиста погача да йомеси.
Петкана го в прека престилка вземала,
в чистото брашно отнесла
и си на майка говори:
- Мале ле, стара свекърво,
я вземи, мале, я вземи,
чиста погача йомеси,
да ядем, мале, и да пиеме,
та Стоян, мале, Бог да го прости!
Майка Петкана послуша,
в чистото брашно отишла.
Стоян й очите извъртя
и па на човек си стана,
и с Петкана си двама заживели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011