* * *

Майка превръща сина си в змей

Рано си е Радка ранила,
рано за вода да отиде.
Ходила е и са върнала,
среща й идат циганки.
Като циганки вървяха,
от торба се риза подава,
Радка си риза познала
и си циганки запитва:
- Циганки, черни и грозни,
що ще таз риза във вази,
на мойто първо венчило?
Циганки думат на Радка:
- Твоята стара свекърва,
тя е, Радке, решила
със Стоян да ви раздели.
Едно на тебе ще кажа -
като си двама легнете,
местата да си смените!
Вечерта, като мръкнало,
Радка на Стоян думаше:
- Стояне, първо венчило,
дай да си места смениме,
ти легни, Стояне, на моето,
а аз ще легна на твойто.
Стоян си Радка думаше:
- Станало е толкоз години,
местата не сме си сменили.
Радка си нищо не каза,
че си местата смениха,
легнаха, сладко заспаха.
Като се нощта преполви,
нейната стара свекърва,
тя в стаята влязла,
Стоян с вода попръска.
Като си петли пропяха,
Стоян се от сън събуди
и си на Радка продума:
- Я стани, Радке, да видиш,
да видиш чудо голямо -
половината съм жив човек,
половината - пъстър змей!
Радка си ламба запали,
като си Стояна погледна,
нищичко Радка не каза.
Стоян на Радка думаше:
- Я ме на кола натовари,
че ме в пещери закарай,
да не се плашат децата,
децата, Радке, от мене.
Че го Радка завежда,
във пещери го оставя,
при големите змейове.
Всеки ден мляко носеше,
Стояна да си прехранва.
Стоян го змеица залюбва
и на Стояна продумва:
- Стояне, любе Стояне,
не искам Радка да идва,
да идва, либе, при тебе,
ази ще да я убия.
Като се Радка зададе,
Стоян на Радка думаше:
- Стига си, Радке, идвала,
със бакър мляко да носиш,
мен ме змеица залюби,
тебе ще, Радке, убие.
Радка си нищо не каза.
Като си назад вървеше,
жално си, милно плачеше.
Среща й идат циганки,
циганки Радка питаха:
- Радке ма, булка хубава,
що вървиш жално и плачеш?
Радка на циганки разправи.
Циганки Радка пак думат:
- Я не се, Радке, ядосвай,
я на ти, Радке, таз вода.
Като при Стоян отидеш,
със първо шише ще го попръскаш,
жив човек Стоян ще стане,
със второ шише ще го попръскаш,
колкото е хубав млад Стоян,
още по-хубав ще стане.
Радка си вода вземала,
бързо със мляко напълва
и си при Стоян отива.
Като я Стоян погледна
и си на Радка продума:
- Що идеш, Радке, при мене,
змеица ще те убие!
Радка си дума не каза,
с първа го вода попръска -
Стоян са на жив човек обърна,
с втора го вода попръска -
колкото е хубав млад Стоян,
още по-хубав той стана.
Че се двамата повеждат
и си във тях си отиват.
Че си събор събира,
голям си огън накладва,
майка си в рогозка увива
и я в огъня изгаря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011