* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
що си е върла душманка,
де е ходила, питала
да найде билки омразни,
омразни още разделни -
Стояна да си юмрази
от първо либе Петкана.
Циганки във път минале
и майка му са срещнале.
Тя на циганки думаше:
- Ой ви вас, черни циганки,
че има ли едни от вазе
да знаят и да разбират,
да нбсат билки омразни,
омразни билки разделни?
А циганки й думаха:
- Имаме, бабо, имаме,
ала ги скъпо даваме:
за една жълта жълтица,
за един китен рованик,
за една риза ленена.
Стояновата майчица,
що й е на ум минало
жълта жълтица да даде
от Петканино нанизе,
китен рованик ще даде,
от Петканина премяна
една риза ленена -
Стояновата венчилка.
Па на циганки думаше:
- Ей ви вас, черни циганки,
азе у дома отивам -
вие ще да ме гледате,
в коя ще порта да вляза.
Снаха на вода ще пратя,
вие след нея елате!
Тие са циганки чакале,
чакале и са виделе
в коя е порта увляла.
Кога Петкана ютишла
за студена вода далечна,
те са във двори увляле.
Тя е изнела майка му
Петканиният рованик,
Стояновата венчилка,
тя си е билки узела,
а циганки й думаха:
- Кога ще билки да свариш
във петък срещу събота,
като във стая увлезеш
Петкана да си полееш,
тя ще си Стоян намрази.
Циганки из порти излизат,
те си Петкана срещнаха,
че си от вода идеше.
Петкана ми е запряла,
циганки път не минала,
а циганки й думаха:
- Ей та теб, булка Петкано,
като оттатък идехме,
ние те отдалеч познахме:
девет си годин женена,
от сърце чедо немате,
но ние ще те научим -
в петък спроти събота
мястото да си промениш
със твойто либе Стояна.
Ако си лягаш от лево,
от дясно място да легнеш!
И Петкана ги послуша.
Като си дома отишла,
никому нищо не казва.
Кога е било във петък,
във петък спроти събота,
тя на Стояна думаше:
- Маре Стояне, Стояне,
айде си място смениме,
че ми се хора казале,
че тъй ще рожба добийме!
И Стоян си я послуша,
та си местото смениха.
в полунощ влязла майка му -
место Петкана да прелей,
тя си преляла Стойна.
Кога е било сутринта,
невеста рано станала
и си дворове метеше.
Хора си във път вървяха,
един си други думаха:
- Де ли бе Стоян питропче,
та го в черкова немаше?
Тогиз Петкана отиде
Стояна да си събуди;
кога е черги отвила,
кво е Петкана видела -
до половина млад Стоян,
от половина шарен змей!
Той на Петкана думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
я ме отдолу прифани
та си ме вънка изнеси,
та ме на слънце припечи!
Петкана го е свалила
и на дворове сложила.
Кучета лаят връз него,
кокошки крякат и бягат.
А Стоян си й пак дума:
- Вземи ме, либе Петкано,
да са кокошки не плашат,
да ме кучета не лаят,
та ме заведи, Петкано,
във големите грамаде,
дето си змии живеят -
всяка ми заран доождай,
прясно ми мляко донасяй!
Тя е Петкана ходила
до четиресет зарани;
кога си е пак отишла,
цигани във път срещнала:
- Ей те теб, булка Петкано,
като те тебе видяхме,
отдалеч си те познахме,
че обикаляш млад Стоян,
дето е Стоян шарен змей.
Ами я вземи тез билки,
назади да са повърнеш,
във джезве да си ги възвариш,
тогиз при Стоян да идеш
млекото да му занесеш!
Дурде си мляко изпие,
три пъти да го прилееш,
без да те види млад Стоян -
той ще си стане млад юнак
и пак при тебе ще доде!
Тя ги Петкана послуша
и са назади повърна.
Билки във джезве варила,
па при Стояна отишла
млекото да му занесе -
и го със билки преляла.
Тогиз са Стоян преправи
на младо мило юначе,
па на Петкана думаше:
- Я постой, либе Петкано,
азе си напред да мина,
при стара майка да ида!
Стоян във порти влизаше
и на майка си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
къде е булка Петкана?
- Че де, е, синьо, не зная.
Откак си синко, ти излял,
тя е с курваре тръгнала.
Петкана в порти влизаше,
Стоян майка си улови,
та я с катран намаза,
па си я Стоян запали,
та си е три дни светила
дорде е жива изтляла!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011