* * *

Майка превръща сина си в змей

Галили са се, галили
Стоян с Калинка двамата
от малки дору голями.
Майка му не го оставя
Стоян Калинка да земе.
Стоян майка си не слуша,
не слуша, не я съйдисва,
еми се Стоян оглави,
оглави, та се ожени
за мома бяла Калинка.
Майка му вънка стоеше,
циганка иде отдолу,
кя на циганка думаше:
- Циганко, църна и грозна,
дълна да носиш, циганко,
омайно бильлье - разделно?
- Бабо ле, стара старяйко,
не нося бильлье разделно,
ми нося бильлье смоково,
смоково - за смок да стане -
в постелята хи да туриш,
Калинка на смок ще стане;
да я от Стояна отделиш!
Калинка вътре седеше
и чу баба си що рече,
що рече и какво рече.
Мръкнало беше вечерта,
Калинка дума Стояну:
- Любе Стояне, Стояне,
днеска е клета събота,
утре е света неделя,
ха да си сменим местата,
местата и легалата!
И те си места сменили.
Съмнало беше утринта,
попът за църква клепеше,
Стоян го нема в постеля,
ми на прострило стоеше
и на Качинка думаше:
- Любе Калинко, Калинко,
я ще по, любе, я ще по,
на Поповите карани.
Ката утрина да идваш,
паничка преснак да носиш,
на дупка да ми го сипваш
и мене, любе, да храниш!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011