* * *

Майка превръща сина си в змей

Ожени мама Стояна,
намери му булка хубава,
хубава, още работна.
Ала я майка му намрази,
не иска да я види.
Къде е ходила - все питала,
кой знае билки омразни,
Стояна да си умрази
с неговото булка Петкана.
Отдолу идат циганки,
циганки, черни катунки.
Стояновата майчица,
тя на циганки продума:
- Циганки, сестри да сте ми,
като ходите навсякъде,
знаете ли билки омразни,
омразни, още разделни,
да си омразя Стояна
с неговата булка Петкана?
Циганки думат, говорят:
- Имаме, бабо, билките,
ала ги скъпо даваме,
за една риза ленена
и за един китен рованик,
и то да е първо венчило.
Какво искали циганки,
дала им - един китен рованик
и една риза ленена,
Стоянова първо венчило.
Тогава циганки казали:
- Я слушай, бабо, я слушай,
как да вариш билките,
в гърне ненабърквано
и с вода неначената,
в събота срещу неделя,
в къща запустела,
и когато стане полунощ,
ще да полееш твойта снаха!
Като това циганки казали,
те си из пътя тръгнали,
па среща им млада невеста,
тя на циганки път дочака,
и "Добър ден!" им каза,
но като те се запряха,
Петкана циганки запита:
- Откъде взехте тая риза ленена
и този китен рованик?
Циганки се спогледаха
и на Петкана казаха:
- Даде ни ги твоята свекърва,
тя е на тебе върла душманка,
дали сме й билки омразни,
омразни, още разделни,
та да ви раздели
с твоя млад Стоян.
Но слушай, булке Петкано,
какво ще ти кажеме,
ако ти си лягала от ляво,
сега ще лягаш от дясно.
Като се в къщи върнала,
вечерта, преди да лягат,
Петкана, булка хубава,
тя си на Стоян казала:
- Стояне, либе Стояне,
откак сме се, либе, вземали,
все аз лягам от ляво,
много ми, либе, омръзна.
Я, хайде да се разменим,
аз да легна от дясно,
а ти ще легнеш от ляво.
Стоян Петкана много обичаше
и си Петкана послуша.
Кога е било полунощ,
Стояновата майка,
тя е в стаята влезнала,
да си полее Петкана.
Като гърнето на лява страна изляла
и е навънка излязла,
кога е било заранта,
заранта в бяла неделя,
всички на черква отиват,
ала го Стоян още няма,
всички за него питаха,
защото той беше младо пирдопче.
Кога Петкана станала, какво да види -
от половината надолу шарен змей,
от половината нагоре млад Стоян.
Стоян Петкана думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
я ме на двори изнеси,
кой може мене да види.
Петкана Стоян изнесе
и го насред двори остави,
кучетата лаят по него,
кокошките крякат от него.
Стоян Петкана думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
я вземи, я впрегни
бащини ми сиви волове,
и ме, Петкано, откарай
в бащини ми ливади,
в широки грамади
и там да ме оставиш.
Петкана Стоян послуша,
че впрегна сиви волове
и откара млад Стоян
в бащини му ливади,
че там си Стоян остави
и се в къщи върнала.
Всека сутрин при него ходила,
бяло му мляко носила.
Една сутрин, като отишла,
в тези високи грамади,
Стоян в грамади лежеше,
край него лежеше змеица,
змеица, триглавица.
Стоян си дума Петкана:
- Петкано, булка хубава,
утре е млада неделя,
по-рано, либе, да дойдеш,
защо ще ми бъде сватбата
със змеица триглавица!
Петкана много й натежа
и се в село върнала,
и циганки срещнала,
и се на циганки молеше
за билки омразни,
омразни, още разделни,
да си омрази Стояна
и тази змеица триглава.
Циганки дали билките.
Тръгнала Петкана в грамади,
да си отдели млад Стоян
от тази змеица триглавица.
Като при Стоян отиде,
с билки го тя поляла
и колко е хубав бил,
още по-хубав станал.
Тогава се в къщи върнали
и той майка си повикал,
че я за дърво завързал
и с черен катран залял.
Три дена горяла и тляла,
три дена е Стоян ял и пил,
и с булката си се е веселил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011