* * *

Майка превръща сина си в змей

Стоян Стоянка залюби,
сега 'ми до три години,
та си стадото парьяса,
стадото и сирията.
Стояновата майчица,
Стоенькината душманка,
тръгнала билья да търси,
билье омайно, омразно.
На пъть си срещна циганка,
циганка - църна манафка.
- Да не имаш билье омразно,
да си Стоянка насипя,
да си Стоянка омразне?
- Старийо, стара старийо,
немам билье омайно,
имам билье смоково!
- Дай ми го, църно циганко!
Стоянка вънка стоеше,
та си сама зачула.
Утре бе Света Неделя,
Стоянка Стояном говоря:
- Любе ле, любе Стоене,
утре е Света Неделя,
та се хората променят.
Хайде, любе, да се променим!
Да легнеш, любе, до стяна,
пак я ще легна до врата.
Стояновата майчица,
ке Стоянка престъпи,
та си Стояна насипа.
Доде петлите да пеят -
Стоян се за смок запъстри.
Доде петлите да повторят -
пъстро смоче се извило
и се по стяна поело,
и на Стоянка продума:
- Да по'деш, Стоянко, да по'деш,
на мойто стадо голямо,
да ми пресначец издоиш,
издоиш, да ми донесеш,
да си устата разквася,
че ми сърцето изгоря!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011