* * *

Майка превръща сина си в змей

Похвалила се й Енчица,
Енчица, сладкодумница:
- Аз имам стара свекърва,
риза ще да й направя,
в орехова черупка вгъната,
ръкави ще й ушия,
със сребро ще ги основа,
със злато ще ги изпълня!
Де зачула нейната,
нейната стара свекърва,
тя каил не е станала,
че има мома Марийка,
пък не е толкоз мурафет!
Във пътят викат билери -
продават билки всякакви.
Та си излезе нейната,
нейната стара свекърва,
че на билери думаше:
- Билери, братя да ми сте,
ази вам сестра да бъда,
имате ли билки разделни,
разделни билки, омразни?
Билери думат свекърви:
- Нямаме билки разделни,
имаме билки змейчови!
Кога си стане полунощ,
леглото да й посипеш -
млада змейница ще стане
и ще гората да хване!
Нейната мома Марийка,
тя каил не е станала,
тя на булката думаше:
- Булне ле, Стоенце ле,
кога мръкне, да вечеряте,
да постелиш, да си лягате,
пък ти на батя да речеш:
"Стояне, либе Стояне,
лесна ме страна заболя -
леглата да си мениме!"
Че си леглата менили.
Кога й било полунощ,
нейната стара свекърва
станала, та й посипала,
сякала, че й булката,
пък той ми бил млад Стоян.
И той станал в полунощ
от полвин - млад Стоян,
от полвин - пъстър змей!
Той на Енчица думаше:
- Енчице, сладкодумнице,
кога кравите си доиш,
млякото да ми донасяш,
до четирсе сутрин в гората,
ама никому не казвай -
ако никому не кажеш,
Стоян ще пак Стоян да стане!
До четирсе сутрини
една сутрин останало;
нейната стара свекърва,
и тя се люто разсърди,
че на снаха си думаше:
- Ти, курво мари, кахпийо,
кравите като доиш,
къде ми дяваш млякото?
И тогава казала,
че го на Стоян занася.
Като я видя млад Стоян,
той на Енчица думаше:
- Енчице, сладкодумчице,
да не беше на мама казала,
Стоян пак Стоян щеше да стане!
Аз ще гората да хвана,
зелена трева ще паса,
студена вода ще пия!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011