* * *

Майка превръща сина си в змей

Циганки ходят из село,
из село из махалата,
и в Калудини отидоха.
Калудината свекърва,
тя на циганки думаше:
- Циганки, черни катунки,
вий като много ходите
и като много знаете,
нямате ли билки омразни.
Имаме куче лошаво,
да си кучето полея,
да си дворито намрази,
да иде, да се не види...
- Нямаме билки омразни,
имаме билка змейова,
от нея да ти дадеме.
Дали й и се върнали.
На пътя срещат Калуда,
Калуда за вода ходила.
Една си друга думаха:
- Каква е булка хубава,
хайде ний да й кажеме.
Ний ще й вода искаме,
ако ни даде да пием,
тогава ще й кажеме.
Циганки думат Калуда:
- Калудо, булка хубава,
я дай ни вода да пием.
Калуда вода им даде,
циганки думат Калуда:
- Твойта омразна свекърва,
тя взема билка змейова,
кат довечер си лягаш,
местото си да смениш!
Калуда, булка хубава,
вечерта, кат си легнала,
тя си местото сменила.
Омразната й свекърва
в полунощя станала
да си Калуда полее.
Не е Калуда поляла,
ми най сина си поляла.
Време е вече петляно.
Стоян Калуда думаше:
- Я стани, стани, Калудо,
от кръста нагоре съм човек,
от кръста надолу пъстър смок.
Сутрина рано да раниш,
да ми кравите издоиш,
и да ми мляко донесеш
в гората под канарата.
Калуда дума Стояне:
- Нека ги дои майка ти,
нека го носи майка ти...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011