* * *

Майка превръща сина си в змей

Мама Стояна думаше:
- Сино Стояне, Стояне!
Като ти къщи високи
и дворето ти широки,
защо ти люде доходат?
Дали си, сино, търговец,
дали си, сино, праматар,
или си, сино, думбазин?
Стоян си майци думаше:
- Мале ле, стара мале ле!
Нито съм, мале, търговец,
нито съм, мале, праматар,
нито съм, мале, думбазин,
яла ми булче севгала,
севгала, още сайкала -
затова ми люде дохождат.
- Сине Стояне, Стояне!
Не ти е булче севгала,
севгала, още сейгала,
ами ти булче невсърно -
затова ти люде дохождат.
- Мале ле, стара мале ле!
Не е булче невсърно,
невсърно, още развратно,
а кой от дето се зададе,
със сладко да го посрещне
и с благо да го изпрати,
затова ми люде дохождат.
Мама се ядно наяди,
наяди, жално нажали.
Хванала коне с кирия,
та ми отиде в София,
да търси биле разделно,
разделно биле, размилно.
И ходи мама, и търси,
не може биле да найде,
два луди да си раздели -
Стояна, още Петкана.
Та че се назад повърна.
Кога до село тя дошла,
срещнала мама, срещнала
циганки, църни влахинки.
Тя си циганки питаше:
- Циганки, църни влахинки!
Че вие много ходите,
че вие много знаете.
Не знаете ли, циганки,
разделно, биле размилно,
два луди да си разделя -
Стояна, още Петкана?
- Знаем, бабо, знаем!
Пахата му е голяма -
една ми черга кичена
и един шарен варваник.
- Варваника ми е готов,
а чергата е снована.
Вие си токо кажете...
И си циганки дадоха
разделно биле, размилно
и още ки си казаха:
- Счукай го, бабо, свари го,
свари го, бабо, свари го,
свари го, бабо, направи,
че стани рано сутрина,
доде спят Стоян, Петкана,
та си ги, бабо, поръси,
те ще да си се разделят...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011