|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка превръща сина си в змей
Циганки в село ходеха,
циганки, черни вещарки,
в Радкини отиват.
Радкината лоша свекърва,
тя на циганки думаше:
- Циганки, черни вещарки,
като ходите навсякъде
имате ли билки омразилки,
Радка от Стояна да разделят?
Циганки баба думаха:
- Имаме, бабо, имаме,
ала ги скъпо даваме,
за една риза ленена,
ленена или копринена,
за два ми нови сукмана,
за един китен рованик.
Радкината лоша свекърва
дала им риза ленена,
дала им два сукмана,
дала им шепа жълтици,
взела билки омразни.
Циганки баба думаха:
- В едно гърне да ги свариш,
у къща запустеница,
и гола и гологлава,
у петък срещу събота,
с тях Радка да си полееш.
Циганки на пътя излезли.
Радка си от вода идела,
Радка им пътя не мина.
Циганки са се сдумали:
- Радка е чедо разумно,
хайде на Радка да кажем,
че свекърва й е душманка.
Докат циганки се сдумат,
Радка на циганки издума:
- Циганки, сестри да сте ми,
откъде вземахте тази риза?
Циганки Радка думали:
- Радке ле, булка хубава,
даде ни я свекърва ти,
взема биле омразно,
омразно биле, отделно,
тебе от Стояна да отдели.
У петък срещу събота,
ако си лягаш отляво,
легни си, Радке, отдясно!
Радка си у тях отива
и у петък срещу събота,
като си щели да лягат,
тя на Стояна продума:
- Стояне, либе Стояне,
станало й толкоз години,
откакто сме се вземали,
местата не сме си менили,
тази вечер да ги сменим.
Че си местата сменили.
Кога ми било посреднощ,
Радкината лоша свекърва
вместо да полее Радка,
тя си поляла Стояна.
Кога ми било сутринта,
всичките кат се събуждат
и Стоян ми се събудил -
до половината млад Стоян,
от половината шарен змей.
Кокошки крякат от него,
кучетата лаят по него.
Стоян на Радка продума:
- Радке ле, любе Радке ле,
хайде ме, Радке, заведи
у бащини ми ливади,
по котел мляко ми носи.
Радка Стояна завела
у бащини си ливади,
по котел мляко носела,
но нейната лоша свекърва,
тя на Радка продума:
- Докога млякото ще носиш?
Радка при Стояна като отива,
всичко му Радка разказва,
какво майка му казвала.
Стоян на Радка думаше:
- Радке ле, любе Радке ле,
люби ме, Радке, змеица,
змеица пуста вдовица,
люби ме и ще ме вземе,
виж какво, Радке, ще направиш?!
Радка при циганки отива
и те й биле продават.
Радка биле сварила
и си Стояна поляла.
Колкот бил хубав млад Стоян,
още по-хубав е станал
и във тях си отива.
Цялото село събира,
три дни са яли и пили,
майка си с катран намазва,
намазва и я запалва,
гостите яли и пили,
майка му горяла и тляла.
Кацелово, Беленско; гергьовденска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|