* * *

Майка превръща сина си в змей

Марийкината свекърва,
лош челяк била на света.
Тя на Стояна думаше:
- Стояне, сине Стояне,
остави, сине, Марийка,
че тя ми хатър не гледа.
Снощи ми в къщи път мина
и на праг ми дума повърна.
Стоян на майка продума:
- Мале ле, стара майко ле,
мар, ти я, мале, научи,
че тя е малка, глупава,
тя не знае хатър да гледа.
Майка му се люто разсърди,
та си навънка излезе,
среща й идат циганки,
тя си им тихо говори:
- Циганки, сестри да сте ми,
знаете ли билки омразни,
че да си Стояна разделя,
с неговата булка Марийка?
- Имаме, бабо, имаме,
ала ги скъпо даваме,
за една шепа жълтици,
за една риза везана,
да си полееш Стояна.
Циганки, кат са отминали,
и си Марийка думаха:
- Марийке, булке хубава,
довечера си места сменете -
Стояновото и твоето.
Марийка им нищо не рече,
а си в къщи отиде
и на Стояна думаше:
- Хай си местата разменим,
ти ще да легнеш на моето,
а я, Стояне, на твоето.
Легнали, сладко заспали,
сутринта, като станали,
до половината млад Стоян,
от половината шарен змей.
Той се от къщи извлече
и се в камъните мигом загуби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011