* * *

Майка превръща сина си в змей

Божил на Датка думаше:
- Датке ле, пръвна пръвнино,
колчем си дойда, Датке ле,
тебе весела заварям,
весела, Датке, засмята;
сега си дойдох, Датке ле,
тебе кахърна заварих!...
Датка Божиле думаше:
- Божиле, пръвна пръвнино,
равни си двори аз метях,
циганки вървят из пътю,
и си цигански вратуват:
"Да знай Датка, да знай,
тоз вечер Датка да знай,
да си леглото промени,
леглото деветгодишно!"
(...)
- Знайте ли билки остайни,
остайни билки, омразни?
- Бабо льо, стара бабо льо,
не знаем билки остайни,
остайни билки, омразни,
най знаем билки зъмински!
(...)
Нощта кат се й превила,
станала й тогаз майка му.
(...)
От полвината - млад Стоян,
от полвината - пъстър змей!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011