* * *

Майка превръща сина си в змей

Радунко, снахо Радунко,
Радунко, леле, снахо Радунко!
Радунка крави доила,
крави доила и си слушала,
свекърва й порукна:
- Комшийко, Стойно биларко,
знаеш ли биле разделно,
да разделим млад Стоян
от мойта снаха Радунка?
Не мой да се толко милват.
- Комшийко, мори, комшийко,
аз не знам биле разделно,
аз си знам биле смоково,
в петък ще го наберем,
в събота ще го посипем,
в събота според неделя.
Стоян си дойде от оран,
Радуна му вели, говори:
- Стояне, първо либе,
да знаеш, либе, да знаеш,
нас ке ни двата разделят,
в събота според неделя.
Стоян й вели, говори:
- Радунко, либе Радунко,
я разпусни си сърцето,
като разрезана ябълка.
Когато дойде неделя,
леглата ще си разменим,
ти ке легнеш, либе, на мойто,
аз ке гледам, либе, (на твойто).
Кога станала в неделя,
жълти смокове при нея,
викна Радунка да плаче.
Стоян й вели говори:
- Не викай, либе, не плачи,
земи ме, либе, с горн(...)
във твойте скути вал(...),
отнеси ме в скалите,
в скалите, в грамадите.
Кат' доиш, либе, до девет крави,
донасяй, либе, донасяй,
до четирийсетте дена,
все прясно мляко да пия.
Кога идеш, либе, покрай мене,
да рукнеш, либе, да пееш,
кога се върнеш, либе, от мене,
да рукнеш, либе, да плачеш -
да слуша майка, да жали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011