* * *

Майка превръща сина си в змей

Циганки ходят из село,
из село, из къщята.
Редом са в село ходили,
само в бабини не отишли.
Баба на порти излезе
и на циганки думаше:
- Циганки, черни котунки,
като из село ходите,
всякакви билки носите,
дайте ми билки разделни.
Циганки билки на баба дадоха
и на баба думаха:
- Слушай, бабо, да кажем,
кога си Стоян и Петкана легнат,
без да те Петкана усети,
билки под нейната глава да сложиш.
Кога си циганки отиваха,
до врата Петкана срещнаха,
на рамо Петкана носеше
бакъри, пълни с вода.
Петкана им селям отдаде.
Циганки вода поискаха
и Петкана им водица подаде.
Циганки по цигански хортуват:
- Каква е добра булката,
хайде да й кажеме.
Циганки думат Петкана:
- Петкано, булко хубава,
довечера, като си лягате със Стояна,
мястото да си смените.
Кога дойде време да лягат,
Петкана на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
станало девет години
все на една страна да лежа,
мене ми, Стояне, омръзна,
хайде да се смениме.
Стоян си Петкана послуша
и си местата смениха.
Сутринта, като станаха,
какво Петкана да види,
Стоян си от глава до кръст - човек,
от кръста надолу е змия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011