* * *

Майка превръща сина си в змей

Никола Радке думаше:
- Радке ле, булка хубава,
защо си, Радке, кахърна,
защо си, Радке, плакала?
Радка Никола думаше:
- Никола, първо венчило,
като ме питаш да кажа,
защо съм, Кольо, кахърна,
защо съм, Кольо, плакала.
Снощи се от къра аз върнах,
у дома намерих, заварих,
до три ми голи циганки,
пък майка ти ги питаше:
"Имате ли билки разделки,
разделно биле, умилно?"
Никола, първо венчило,
майка ти ще ни раздели!
- Не бой се, Радке, не бой се,
мама ни не ще ни раздели.
Седнали да си вечерят,
легнали да си задремят.
И майка им ги предварди,
и със билки поръси.
Никола се от сън събуди
и на Радка си повика:
- Да станеш, Радке, да видиш,
какво е чудо станало,
от половината жив човек,
от половината пъстър змей.
Викнала Радка да плаче:
- Нали ти казах, Никола,
майка ти ще ни раздели.
Никола Радке думаше:
- Не бой се, Радке, не бой се,
ний ще идем при големите грамади,
при големите змейове,
доко се знея развали.
Всеки ден го пояха
със прясно мляко,
наместо змея да се развали,
пък то му криле никнеха,
никнели и поникнали.
Никола Радке думаше:
- Децата да ми гледаш!
И си у въздуха отишъл.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011