* * *

Майка превръща сина си в змей

Милана крави доеше,
хем ги доеше, хем плаче.
Стоян си иде от къра,
от къра и от баира,
и на Милана думаше:
- Милано, любе Милано,
що доиш крави, хем плачеш,
що не ги доиш, да пееш?
Милана дума Стояне:
- Стояне, любе Стояне,
как да ги доя, да пея?
Днеска циганки дойдоха,
циганки, къркаланджийки,
твоята майка, Стояне,
тя си циганки думаше:
"Циганки, къркаланджийки,
та не знайте ли, циганки,
всякакви билки разделки -
да си булчето поръся,
дано го Стоян омрази,
по-млада да я кайдиса?!"
- Не бой се, не бой, Милано,
довечерка, любе Милано,
ний ще си място смениме.
Тия си място сменили...
Майка хми, стара свекърва,
тя си Стояна поръси -
то не е било Милана,
я най е било млад Стоян!...
Млад Стоян, холан, станувал,
млад Стоян станва шарен змей.
Той си по люлка полази
и на Милана думаше:
- Милано, любе Милано,
да доиш крава млечница,
четирсе деня храни ме,
опрегни кола желязна,
че ме, Милано, заведи
до меж баири високи,
до меж брягища дълбоки,
я ще се в небе издигна!
Милана, булка хубава,
опрегна кола желязна,
че качи Стоян на кола,
че го заведе, заведе
до меж баири високи,
до меж брягища дълбоки.
Доила крава млечница,
четирсе деня го храни,
че си се Стоян издигна
във синьо небе нагоре...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011