* * *

Майка превръща сина си в змей

- Циганки, черни катунки,
като по села ходите,
по села и по градове,
не носите ли магии,
магии, билки омразни?
- Носиме, бабо, носиме,
ама ги скъпо даваме.
- Ако ги скъпо давате,
аз ще ви плата и надплата,
че имам сина Стояна
и имам снаха Петкана,
девет години кат са се взели,
дума си не са спорекли,
с око са не са спогледнали,
та да ги нещо омраза!
Циганки кат са тръгнали,
на път ги срещнала Петкана
и на циганки казала:
- Море, циганки, циганки,
циганки, черни катунки,
като по село ходите,
ходихте ли и у нази,
че имам стара свекърва,
она ще ви дарува.
Циганки се спогледнали,
как на Петкана да кажат.
Една от тех е казала:
- Море, невесто Петкано,
лоши сънища сънуваш,
на Стоян да се помолиш
в събота срещу неделя -
узлява да си промените...
Петкана на Стоян продума:
- Любе Стояне, Стояне,
девет години кък сме се взели,
дума си не сме спорекли,
сега ще ти се помола,
узлява да си промениме,
че лоши сънища сънувах.
Към среднощ, към полунощ,
свекърва, стара майчица,
три пъти къща обиколила
гола и гологлава,
тихо е врата отворила
и си е Стоян полела
със страшни билки - змейови.
А Стоян веднага стана
половината на човек,
половината страшен змей.
Сутринта става Петкана,
девет крави издоила,
камбана за черква удари,
а Стоян още си лежи.
Петкана при Стоян влезнала,
па си Стояна отвила,
уплашена побягнала.
Стоян Петкани думаше:
- Не бягай, любе Петкано,
ми вземи ока шарена
и да ме, Петкано, занесеш
във бащиното ливаде,
във голямата грамада,
там да ме, мила, оставиш.
Взела Петкана ока шарена,
па си либе Стоян занела
във бащината ливада,
във голямата грамада.
Сека е сутрин носила
два бели котли със млеко,
Стоян си млеко пиеше.
Една сутрин циганки я срещнали,
па на Петкана казали:
- Мори, невесто Петкано,
вземи билка корени,
па го в млекото превари.
Вземала билка корени
и го в млекото варила,
като из пътя тръгнала,
змиите и гущерите
на Петкана в крака се плели:
- Върни се, како Петкано,
ние сме батко Стоян оженили
за змейовата дъщеря.
Петкана дума и говори:
- Де ко сте, кака, де ко сте,
яз ви на сватбата ида.
Като при Стоян стигна,
Стоян се наведе да пие,
с други го котел полела,
веднага станал на човек.
Като си дома отишли,
той на майка си продумал:
- Я дай си, мале, езика,
в езика да те целуна.
Стоян й езика ухапа
и майка му веднага стана
на тънка, дълга змия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011