* * *

Майка превръща сина си в змей

Майка Стояну думаше:
- Стояне, сине Стояне,
я прости, сине, Петкана,
че е Петкана без рожба,
без рожба, сине, бездетка.
Я ще те, синко, ожена,
мома ще зема низ рода,
низ рода, синко, с рожденье -
маани се, синко, откажи
от твоите, синко, достове,
достове, синко, търговци:
не мога да ги посрещам,
портите да им отварам,
коньете да им разваждам,
топла вечера да готва,
на леген дрехи да пера!
Стоян на майка говори:
- Нито Петкана прощавам,
нито достове махиням!
Бог да убие майка му,
че си Петкана намрази,
та сваде оди и пита
да найде върла омраза,
та да омрази Петкана,
та да я махне млад Стоян.
Не може нигде да найде.
Под село дошле цигане,
цигане с черни катуне.
Циганки в село ходиле
и у Стоянови отишле.
Майка му дума, продума:
- Циганки, мили сестрици,
вие отдалече идете,
вие насваде ходите -
дали нейде не знаете
да има върла омраза,
да си омраза Петкана,
та да я махне млад Стоян?
Циганки дума думаха:
- Бабо ле, стара мале ле,
ние омраза носиме -
от люта змия главата,
от зелен гущер нозете
и самодивска тантева,
ала ще скъпо земеме.
Майка му дума, продума:
- Земите, колко земите,
саде ми дайте омраза!
Циганки дума думаха:
- Бабо ле, стара мале ле,
не ще ти млого земеме -
сал две ерилни кошули
и триста карагрошеве.
Че й са дали омраза,
па й циганки казали -
ново си гръне да земе,
омраза в гръне да тури,
в полунощи да го превари.
Като си легне Петкана,
Петкана, още млад Стоян,
Петкана да си попръска.
Майка циганки изпраща,
одваде иде Петкана.
Циганки влашки думаха:
- Ние ще вода сакаме,
ако ни вода подаде,
ние ще да й кажеме
омраза да я не лови.
Ако ни вода не даде -
да я свекърва омрази!
Циганки вода сакали,
Петкана стомна подаде.
Циганки дума думаха:
- Петкано, булка хубава,
Петкано, добра невесто,
дето ни вода подаде -
от зло ще да те отървем,
що ще ти кажем, направи!
Таз вечер, кат си легнете,
легала да си мените!
Кога е било вечерта,
в събота срещу неделя,
като си пошле да легат,
Петкана дума Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
девет се годин водиме,
легала не сме менили,
сега ще да ги променим!
Легала си променили
и са легнали, заспали.
Стояновата майчица
не напраскала Петкана,
на напръскала Стояна!
Кога е дошла сутринта.
Рано ми стана Петкана,
донесе вода студена,
па влезна в нова градина.
Набрала цвеке секакво,
направи китка шарена,
в десна а страни затакна,
изкара нови говеда,
па се кот Стоян повърна,
че си е Стоян отвила.
Какво е чудо станало -
до половина млад Стоян,
от половина шарен змей!
Стоян Петкани продума:
- Либе Петкано, Петкано,
земи ме, либе, занеси
под село, либе, в ливаге,
у каменови грамади!
Тамо ме, либе, остави,
па сека заран доаждай,
пресно ми млеко донасай!
Че го Петкана везала,
та го в грамади занела
и сека заран одила,
пресно му млеко носила.
Триесе дена навърши.
Кога е после отишла -
Стоян в грамади немало.
Черна си кърпа забради,
викна Петкана да плаче,
да плаче, Стоян да дири.
Темен се облак зададе,
Стоян низ облак извика:
- Либе Петкано, Петкано,
не плачи, либе, не жали,
иди си, либе, жени се -
язе се, либе, ожених
за змеювата дъщерка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011