* * *

Майка превръща сина си в змей

Похвалила се Енчица
на студен бистър кладенец:
- Мари, аз си имам стара свекърва,
от рождена майка по-добра.
Ръкави ще й ушия,
ръкави, холам слънцата,
а нагръдници - месеца,
полите ще са звездите
От де я зачула Калина й,
Калина буля думаше:
- Я мълчи, буле, не думай,
мама за тебе зло мисли,
зло мисли, буле, зло дума.
Вчера съм у вас идвала,
черни циганки сварила,
циганки черни, омразни.
Мама циганки сестрила,
сестрила и ги питала:
"Знайте ли билки омразни,
омразни билки, оставки?"
Циганки бабо думаха:
"Знаем, бабо, знаем -
на пъстър смок главата,
на зелен гущер опашката.
Вземи ги, бабо, свари ги,
свари ги, бабо, полей ги."
Янка си нищо не каза,
вечерта, кат се мръкнало,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, първо венчило,
станало девет години,
кат сме се двама събрали,
все на едно и също място лягаме,
таз вечер, либе Стояне,
мястото ще си разменим.
Сутринта, кат се съмнало,
Стоян на Янка думаше:
- От кръста нагоре, човек съм,
от кръста надолу, пъстър смок;
търси ме, Янке, в ливади.
Всяка сутрин Янка ходила,
прясно му мляко носила.
На четирийстата сутрин,
Стоян на Янка думаше:
- Янке ле, булка хубава,
като си назад отиваш,
по пътя билки всякакви,
отсам и отсам, Янке, да береш,
по средата да не оставяш,
свари ги, Янке, олей ме...
И са двамата събрали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011