|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка превръща сина си в змей
Слънце трепти да зайде,
Малама крави доеше,
хем ги доеше, плачеше.
Стоян Малама думаше:
- Любе Маламо, Маламо,
що доиш крави, хем плачеш?
Малама дума Стоян:
- Стояне, любе Стояне,
как да не плача, любе ле,
майка ти върла душманка,
вчера ходиха циганки,
майка ти дума циганки:
"Вий, като много ходите,
не носите ли, циганки,
билки омразни, разделни,
да разделиме Малама?!"
Стоян Малама думаше:
- Мълчи, Маламо, не плачи,
местата ще си разменим,
ти легни, любе, на моето,
аз ще легна на твоето.
Кога се Стоян събуди -
от кръста надолу млад Стоян,
от кръста нагоре млад змейно.
Стоян Малама думаше:
- Маламо, любе Маламо,
таз нащата стара майчица,
тя ни наз двам раздели!
Голям манастир, Тополовградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|