* * *

Майка превръща сина си в змей

Никола Радо думаше:
- Радо ле, първо венчене,
нещо жда те попитам -
де кат' ида и дода,
все те намервам, Радо ле,
я плачеш, я си плакала!
Защо се, Радо, кахъриш -
дали си гладна и жадна,
или си гола и боса,
или си пари нямаме?
Радка Никола думаше:
- Никола, първо венчене,
правинко ще ти обадя.
Нико съм гладна и жадна,
нито съм гола и боса.
Снощи за вода отидох,
среща ми идат циганки,
циганки в дома влязоха.
Аз ходих и се завърнах,
и се на прага позапрях.
Твоята стара майчица,
тя си циганки питаше:
"Циганки, голи циганки,
имате ли билка омразна,
омразна билка, разделна -
булката да си посипя,
дано я Никола омрази?!"
Никола Радке думаше:
- Недей се, Радо, кахъри,
местата ще си разменим,
кога си легнем да заспим.
Николовата майчица,
като се й нощта превило,
тя си Никола посипа
с омразна билка разделна.
Кога са от сън станали,
Никола Радке думаше:
- Радке ле, първо венчило,
стани, запали свещата,
Радке ле, да ме погледнеш!
Радка си беше станала
да си свещата запали.
Като й Никола видяла -
от половина жув челяк,
от половина - пъстър смок!
Никола Радке пак дума:
- Радо ле, мила кръвнино,
ази ще да се извлека
и в градината ще ида.
Молба ще ти се помоля -
да не ме, Радке, забравяш,
сутрин и вечер нагледваш,
млечице да ми донасяш!
Като го Радка заведе,
той си гнездо направи.
Сутрин и вечер ходеше,
Радка при него ходеше,
млечице да му носеше.
Никола Радке думаше:
- Храни ме, Радке, гледай ме,
много не ще ме гледаш!
Като се минат четирси,
аз ще се вдигна със змейове!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011