* * *

Майка превръща сина си в змей

Стоян с Тодора живуе,
живуе и па й другуе -
Тодора крави музеше,
Стоян ву телци бранеше.
Согледала ги майкя му,
та ги люто каскандиса.
Ошла е в гора зелена,
набрала биле смоково,
смоково и па й змийово,
полунощ го е варила
у гърне неожежено,
па Стояна напръскала...
Веднаг' се Стоян смок створил,
прелази Стоян през праго,
ем лази, ем се обръща
и на Тодора заръча:
- Любне Тодоро, Тодоро,
премена да ми донесеш
у горно-долно грамагье,
и у премена - кавало!
Послушала го Тодора,
па е вземала премена
и сос премена - кавало,
па си е ошла Тодора
у горно-долно грамагье.
Тодора иде и вика:
- Дека си, либе Стояне?
И Стоян ву се обажда,
из по-горното ливагье:
- Върни се, либе Тодоро,
язе съм грозен и страшен,
от мене че се уплашиш,
мъжко дете че избиеш!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011