* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
Стояну била душманка.
Рано станала в неделя,
сложи черна къделя,
забучи ново вретено.
Кръстом село кръстоса
да дири бурени омразни,
Стояна да си омрази,
Стояна, та на Петкана.
На пътя срещнала циганки,
циганки - чернокатунки.
Тя попитала циганките
имат ли бурен омразен
и те казали че имат,
ала скъпо го дават -
за хиляда бели грошове,
за един китеник рошaв
и за една риза тъкана.
Платила им и взела ги,
взела ги, а те й рекли:
- Да го свариш събота срещу неделя,
в гърненце неварено,
да го вариш гола и гологлава,
па залей булка Петкана.
Циганки срещнали Петкана.
Циганки й казали: - Петкано,
свекърва ти взе бурен омразен,
тебе ще те смразва и умразва
с хубав, млад Стоян,
ами възглавници сменете!
Вместо да полее Петкана,
поляла сина си Стояна.
Петкана рано станала в неделя,
и двора си метеше,
Стоян си в юрган лежеше.
Другари му питат Петкана:
- Каде е Стоян, та го няма?
- Стоян още не е станал.
А когато в къщи влезнала,
Стоян я тогава накара:
- Отвий, Петкано, юргана.
До пояса млад Стоян,
от пояса на долу - шарен змей.
Той на Петкана каза:
- Вземи ме, либе, в престилка
и извън село занеси,
извън село - в бащина ливада,
пък там, либе, ме остави
във високите грамади.
И тя това направила.
Занесла го долу под селото,
занесла го в бащините му ливади,
оставила го във високите грамади.
Излязла една змия
и на Петкана каза:
- Всяка сутрин ще идваш,
всяка сутрин - до четиридесетата,
по една кофа мляко ще носиш,
да си поиш млад Стоян.
Четиридесетата сутрин
ще донесеш две кофи -
да ги Стоян изпие.
И ще идеш в бaлканите
да събираш бурени всякакви -
въртика и комуника,
и синя загорска тантява,
ще ги вариш гола и гологлава,
и ще ги донесеш
на четиридесетата сутрин.
Когато изпие млякото,
ти с отварата го полей.
И тя това направи.
Като си Стоян напои
и го с отварата поля.
И стана пак Стоян
от хубав, по-хубав,
и се двама вкъщи прибрали.
Петкана хляб намесила
и гостби наготвила.
Събрали се селото да яде и пие.
Стоян си взел една рогозка,
рогозката залял с газ и катран,
майка си в рогозката увил
и тогава я запалил,
та му зла майка изгоря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011