* * *

Майка превръща сина си в змей

Похвалила са й Енчица,
че има добра свекърва,
от съща майка по-добра.
Де я й зачула Енкината,
Енкината стара свекърва.
Грабнала й котли на рамо
и си за вода отиде,
на билярови кладенци.
Там си биляри завари,
биляри и биляркини,
та на биляри думаше:
- Биляри, братя да сте ми,
вий, биляркини, за сестри.
Имате ли билки омразни,
омразни билки, разделни?
Енчица да разделя
от моя сина Стояна.
Биляри думат бабичка:
- Имаме, бабо, имаме -
на зелен гущер снагата,
на пъстра змия главата.
- Айде, у дома да идеме,
да ви билките заплатя.
Като са у тях отишли,
свекървата отиде да види
како ще си плати.
Янка при биляри остана.
Биляри думат Янчица:
- Енчице, булка хубава,
тоз вечер със Стояна
да си местата смените.
Дето лягаш ти -
да легни млад Стоян,
дето ляга той -
ти да си легнеш.
Вечерта, кат се й мръкнало,
Янка на Стоян думаше:
- Стояне, любе Стояне,
кат сме са, любе, вземали,
какот ми кажеш, слушам те,
какот ти кажа, слушаш ме.
Тоз вечер местата ще си сменим.
Аз ще легна на твойто,
ти ще легнеш на мойто.
Легнали са и са заспали.
Таман са сладко заспали,
майка му у стаята влиза.
Вместо да насоли с билките булката,
насоли си Стояна.
Кат спали, що спали,
кат са от сън станали,
како ми чудо да видят -
Стоян ми станал пъстър смок.
Той си на Янка думаше:
- Енчице, първо венчило,
да си колата упрегниш
и на кола да ме натовариш,
и да ме, Янке, закараш
на високите канари,
у дълбоките пещери.
Всяка заран ще идеш,
прясно ми мляко да носиш.
Ходила Янка, ходила,
най-последния ден казал -
майка му да иде,
с майка си прошка да вземе.
Като й майка му отишла,
той на майка си продума:
- Мале ле, стара майчице,
много те, мамо, обичам,
искам да те целуна,
езика да си извадиш,
за езика да те целуна.
Че й езика отхапа,
да не може ник'ги да продума.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011