* * *

Майка превръща сина си в змей

Маламка крави доеше,
хем дои Маламка, хем плаче.
Стоян Маламка думаше:
- Либе Маламо, Млаламке,
защо крави доиш и плачеш?
Маламка дума Стояну:
- Стояне, либе Стояне,
като ме питаш - да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Вчера у вас дойдоха
дор три ми черни циганки,
циганки, влашки влахини,
твоята стара майчица,
тя ги на вратник посрещна
и ги в къщи уведе,
тънка им софра положи,
червено им вино наточи,
мене от къщи изкара,
къщна си врата затвори.
Малко ли, много седяха,
когато циганки излязоха,
твойта стара майчица
и тя ме, либе, накара,
да си циганки изпратя.
Кат циганки изпращах,
циганки влашки говореха,
често към мен погляваха
и на мене продумаха:
"Маламке, млада невясто,
твоята стара свекърва,
твоята върла душманка,
тя тебе иска да погуби.
Довечера, като си лягаш,
да си местата размените!"
Маламка циганки послуша,
че си местата разменили.
Когато дошло среднощ,
среднощно време потайно,
Стоянова майчица,
тя си Стояна поръсила,
със змеево биле разделно.
Сутринта, като станали,
Стоян се по земя влачеше
и майка си люто кълнеше,
и на Маламка думаше:
- Маламо, любе Маламке,
хай да ме в гора заведеш,
там ще, либе, живея.
Маламка Стоян завела
в тая гора зелена,
до четвъртия ден ходела,
прясно му й мляко носела.
Стоян Маламка думаше:
- Маламо, любе Маламке,
я кажи, любе, на мама,
че много ми за нея домъчня,
тя да ми мляко донесе.
Маламка в къщи отишла,
тя на майка си казала,
че я Стоян вика
да иде, мляко да му занесе.
Стояновата майчица,
тя при Стояна отишла,
прясно му мляко занесла.
Стоян майка си думаше:
- Всичко ти, мамо, прощавам,
пак си ми мила и драга,
дай да те, мамо, целуна
по твоя тръпен езичец.
Мама си езика подала,
Стоян й език захапа,
захапа и отгризна.
Майка му на земя паднала,
паднала и умряла.
Стоян се на човек превърна
и си при Маламка отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011