* * *

Майка превръща сина си в змей

Малъмка крави доеше
и си ги люто кълнеше.
Стояновата майчица,
Малъмкината свекърва,
много е била лош челяк,
голям душманин.
Където ходи, все пита
за билки и омразилки,
за билки разделни -
как да си Стоян раздели
от снаха си Малъмка.
Ходила и е търсила,
насреща й идат цигани,
цигани черни и омразни.
Тя на цигани думаше:
- Цигани, братя да сте ми,
циганки, сестри да сте ми,
имате ли билки омразни
и билки за раздяла?
- Имаме, бабо, носим ги,
ала им скъпа цената...
От пъстър смок съблекло,
от зелен гущер главата.
Всичко е това вземала,
та си е у тях отишла,
скришом ги е сложила
да я никой не види.
Но нали е Малъмка умничка
и още много досетлива,
вечерта, като се мръкнало,
станало време за лягане,
Малъмка на Стоян думаше:
- Станало е толкоз години,
как сме се, либе, събрали
и местата не сме си менили.
Че си местата размениха,
легнали и са заспали.
На сутринта, като се е събудил,
от средата Стоян шарен змей.
Тогаз на Малъмка той дума:
- Либе Малъмке, Малъмке,
води ме горе в грамади
да не се плашат децата от мене.
Всяка сутрин мляко ми носи,
да си стана пак същият,
какъвто бях по-преди.
Малъмка е мляко носила
цели ми четириесет сутрини.
И тъй си Стоян оздраве,
тъй си Стоян отърва
от тая пуста магия.
И на майка си той добре платил,
както се следваше,
да знае тя, да помни,
че с магия не се играе.
И с Малъмка той заживя,
като първите години.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011