* * *

Майка превръща сина си в змей

Добринке, добра неве=,
Добринке, добра невесто,
добър си резик немала,
па се на зло намерила,
на свекърва, на мащейя,
весден все ходи низ село,
та пита, Стано, разпитва,
да найде биле умразно,
умразно биле, разделно,
да раздели тънка Стана,
тънка Стана от Стояна,
да не се толко милуват.
Насреща й три циганки,
та них си она говори:
- Три циганки, три арапки,
знайте ле биле омразно,
омразно биле, разделно,
да разделем тънка Стана,
тънка Стана от Стояна,
да не се толко милуват?
Циганке велят, говорят:
- Станина стара свекърво,
знаеме, маре, знаеме,
много грех ке си сдобиеш -
кога се млади остават,
остават, Стано, прощават,
земята се затресова.
Нале си толко душманка,
иди си в гора зелена,
ке найдеш камен становит,
становит камен, вековит,
под камено е билето,
билето, маре, омразно,
вземи го, маре, вземи го,
свари го, маре, свари го,
сложи го, маре, сложи го
под приберена згламница,
дека ке Стоян да легне.
Сутрина става Стояна,
на Стана вели, говори:
- Стано ле, бре, първо либе,
стани си, Стано, собери,
що си от майка донела
и от татко докарала,
па кун татко ки си идеш.
Станала Стана да сбира,
ка сбира Стана и плаче:
- Прикийо, тенка прикийо,
ка те е майка свивала,
не те съм язе развила
от Стоянова работа,
па язе лоша, та лоша.
Мъжко й дете плачеше,
Стана му вели, говори:
- Детенце, мъжко детенце,
ка ке, горко, да останеш,
сираче, горко, без майка?
Заръча Стана, поръча
на нейнийо стари баща
да докара девет коня,
да товарат прикията.
Докарал татко й, докарал,
товарили прикията.
Още не е до дома ошла,
три й калески дойдеа
да иде млада кальмана.
Кога са нанам отишли,
през Стоянови минаа.
Стоян на порти стоеше,
мъжко си дете държеше,
дете плаче, Стоян плаче,
Стана не го погледнува.
Кога се насам върнае,
през Стоянови миная,
Стоян на порти стоеше,
в ръце си дете държеше,
Стоян плаче, дете плаче,
Стана не го погледнува.
Татко й вели, говори:
- Стано ле, бре, милна керко,
нищо ти просто не било,
майкино ти пресно млеко.
Слези си, маре, от коньо,
да надоиш мъжко дете.
Слезнала Стана от коньо,
надоила мъжко дете...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011