* * *

Майка превръща сина си в змей

Циганки, черни катунки,
те си из село ходеха,
в Петканини са отишли,
при Стояновата майчица -
Петканина върла душманка.
Петканината свекърва,
тя си циганки питаше:
- Циганки, черни катунки,
вий кат из село ходите
не знайте ли биле омразно,
омразно биле, разделно,
да си отделя, омразя Петкана,
Петкана от Стояна?
Циганки, черни катунки,
много й пари искаха,
омразно й биле дадоха
и така й заръчаха -
събота срещу неделя
да го свари и да полей,
да полей Петкана...
Като си отидоха,
на вратня Петкана срещнаха
с бели менци на рамо,
тя им пътя чакала.
Циганки си думаха:
- Хайде да й прикажем,
че е Петкана разумна!
- Петкано, булка хубава,
ако си лягаш отвътре,
събота срещу неделя,
отвънка да си легнеш!
Легнали са вечерта,
Петрана Стояну думаше:
- Стояне, пръвна пръвнина,
много ме заболя страната,
все отвънка да лягам,
таз вечер вътре ще легна!
Кога е било полунощ,
майка му, гола и гологлава,
вместо да полей Петкана
поляла й млад Стоян.
Заранта - до половина млад Стоян,
от половината - шарен змей.
Тя го навънка изнесе,
кучетата лаят по него,
кокошките крякат от него;
че го завела долу в чирите,
на една каменна грамада.
Всяка му заран Петкана
по капак мляко носила,
носила и го поила.
Минали девет години,
една ми сутрин в понделник
цигани у тях отиват.
Петкана си ги познала:
- Циганки, сестри да сте ми,
искайте що искате,
само ми биле кажете -
Стояна да си полея!
Циганките й дадоха,
Петкана поля млад Стоян.
Колкото беше хубав,
по-хубав Стоян стана.
В рогозка майка повива
и я с катран полива,
че я Стоян запалва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011