* * *

Майка превръща сина си в змей

- Либе Калино, Калино,
що доиш крави, та плачеш?
- Либе Стояне, Стояне,
как да не доим и плачем -
нашата пуста свекърва,
тя иска да ни раздели!
Стоян Калини говори:
- Либе Калино, Калино,
нас Господ да ни не дели,
майка ни не ще раздели!
Калина Стоян говори:
- Либе Стояне, Стояне,
раздели ще ни, раздели -
вчера минаха циганки,
та си ги баба питаше:
"Циганки, пусти циганки,
носите ли биле разделно,
разделно, още омразно?"
"Носиме, бабо, носиме,
ала е много греховно!"
"Нека е мене греховно!"
Та че е баба вземала,
та си възглавки наръси.
Калина Стоян говори:
- Либе Стояне, Стояне,
сега ми девет години,
възглавка не сме менили,
тая ще да ги мениме!
Кога би ноще-полунощ,
Стоян Калини говори:
- Либе Калино, Калино,
стани ми огън наклади
и борница ми запали!
Дорде Калина да стане,
Стоян през врата излезе -
половина бе млад Стоян,
а половина шарен смок.
Стоян Калина говори:
- Либе Калино, Калино,
я стани рано в неделя,
издои крави младочни,
та ми пресникът донеси
във зеленото ливаде,
на змейовото грамаде!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011