* * *

Майка превръща сина си в змей

Маламка крави доеше,
хем дои Маламка и плаче.
Стоян Маламка думаше:
- Що доиш крави и плачеш?
Маламка Стоян думаше:
- Как нема, либе, да плача,
вчера във село влянали
циганки, черни катунки,
носели биле разделно
и твойта майка мащеха,
тя от билето земала,
със тебе да ни раздели.
Като са двама легнали,
легнали, сладко заспали,
негова майка проклета
леко вратата отвори
с бяло бакърче в ръка.
Стоян със биле напръска,
станало чудо голямо,
до половин беше млад Стоян,
а от половина шарен змей,
хора се плашат от него.
Стоян Маламка думаше:
- Вземи ме, любе, занеси
в бащино росно ливаде,
да се хората не плашат.
Че го Маламка занесе
в бащино росно ливаде.
Всяка му сутрин носеше
по кило прясно млечице.
Стоян Маламка думаше:
- Питай, любе, разпитвай,
да си циганки намериш,
от циганки биле да вземеш,
да ме със биле попръскаш,
дано си стана млад Стоян.
Пита Маламка, разпитва,
давала и наддавала,
че си наниза продаде,
на Стоян биле да купи.
Купила и го сварила,
и си Стояна попръска,
така си стана млад Стоян
и при майка си отиде,
майка си жива запали,
запали и хи думаше:
- Гори, мале, да гориш,
както гореше млад Стоян,
да гледа млада невяста,
със очи да я поглява,
с ръка да я не стига.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011