* * *

Майка превръща сина си в змей

За зло заваля, загърмя,
за зло удари ситен дъждец,
ситен дъждец, като бял маргар.
Стояни плевня разкрита,
той си не гледа плевнята,
ами си гледа Петранка,
че му е бяла-червена,
че му е тънка-висока.
Стояновата майчица,
къде отишла, питала,
да найде биле омразно,
омразно биле, разделно,
да си омрази Петранка,
от нейния ми Стояна.
Среща ми идат циганки,
циганки, черни катунки,
тя на циганки думаше:
- Циганки, черни катунки,
вие ходите по цял свят,
по цял свят и вилает,
знаете ли биле омразно,
омразно биле, разделно?
Да си омраза отдели,
да се омрази Петрана,
от моя сина Стояна.
Циганки каят бабички:
- Ти, Стоянова майчице,
имаме биле омразно,
ала го скъпо даваме,
за една риза ленена,
Стояновата венчилка.
Дали й биле омразно,
дават го и заръчат й:
- Ти, Стоянова майчице,
вземи да вариш билето,
в петък според събота,
в къща запустелница,
във гърне необжежено,
със вода неначената,
та па да полееш Петрана.
Стоянова майчица,
вземала биле омразно,
вземала и върнала се.
Циганки й път заминаха.
Среща им иде Петрана
с бели менци от вода.
Нали е чедо разумно,
тя се на пътя запряла,
на циганки път не мина.
Като я видяха циганки,
една си друга думая:
- Петрана е чедо разумно,
я хайде да й прикажем
за нейната пуста свекърва,
че е вземала билето.
Доде циганки да кажат,
а Петрана им думаше,
че си познала ризата,
Стояновата венчилка.
Циганки кажат Петрана:
- Петрано, булка хубава,
даде ни я твойта свекърва,
даде ни шепа жълтици,
даде ни риза ленена,
та взема биле омразно,
омразно биле, разделно,
та да те омрази, отдели,
от първи либе Стояна.
На петък според събота,
ти ако лягаш отляво,
че да си легнеш отдясно,
вместо теб да полее,
та ща полее Стояна.
И Петрана ги послуша,
в петък според събота,
тя на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
девет се годин минаха,
от как се, либе, с теб взехме,
аз все лягам от ляво,
а ти все лягаш от дясно,
пък сега, либе Стояне,
местата да си разменим,
че ме страната заболя.
Стоян Петрана послуша,
тя е легнала от дясно.
Кога е било полунощ,
Стояновата майчица,
вместо да полее Петрана,
тя е поляла Стояна,
та стана Стоян шарен змей.
Кога е било заранта,
хората из път вървяха,
от черква си отиваха
и за Стояна гълчаха:
- Що стори Стоян, не дойде?...
Петрана крави доеше,
зачу Петрана тез думи,
право си в къщи отиде,
Стояна да си събуди.
Какво да види Петрана -
до половина шарен змей.
Па го навънка извела,
кучета лаят по него,
хората бягат от него,
кокошки крякат по него.
Стоян Петрана думаше:
- Либе Петрано, Петране,
ай да ме, либе, заведеш,
в бащини ми ливади,
във високите грамади,
па всяка заран дохадай,
по канче мляко донасяй.
Петрана Стояна послуша,
па го Петрана завела,
в бащини му ливади,
във високите грамади.
Всяка е заран ходила,
по канче мляко носила.
Мина се мало, не много,
Стоян Петрана думаше:
- Либе Петрано, Петранке,
либи ме мома змеица,
либи ме и ще ме вземе,
в неделя ми е сватбата.
Петрана сълзи ронеше
и се назад връщаше.
Среща й идат циганки,
циганки, черни катунки,
тя на циганки думаше:
- Ей си ви вази, циганки,
дето сте дали билето,
на мойта пуста свекърва,
та е поляла млад Стоян,
та стана Стоян шарен змей,
па съм го ази завела,
в бащини му ливади,
във високите грамади.
Всяка го заран спохождам,
мина се мало, не много,
залибила го змеица,
либи го и ще го вземе,
в неделя му е сватбата.
Знаете ли биле омразно,
омразно биле, разделно,
да си омрази змеица,
да си не взема Стояна?
Циганки каят Петрана:
- Имаме биле омразно,
омразно биле, разделно -
на мъртва жена косата,
на усойница главата,
синята-бяла тинтява
и жълтата комунига.
Вземи да вариш билето,
па да полееш млад Стоян;
колко хубав беше по-рано,
още по-хубав ще стане.
И Петрана ги послуша,
взема Петрана билето,
вземала и варила го,
па е поляла млад Стоян.
Колко бе хубав по-рано,
още по-хубав той стана.
Двама се назад върнали,
заклали са крава ялова,
калеса всички роднини,
нейните и неговите,
майка му с катран намаза,
жива са я изгорили,
три дни горяла, тлеяла,
гостите яли и пили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011